Какво се случи от приемането на България в Европейския съюз през 2007 г.?
Отговор в числа и с коментар на процесите в селското стопанства дава Красимир Кумчев в свой пост във Фейсбук.
„Повече от 30 години ни обясняват как пазарът щял да подреди всичко. България беше отказана да произвежда“, пише дой и го доказва с числа:
2007 година: Земеделски стопанства – 370 000; 2025 година: Земеделски стопанства – 69 000. (Пет пъти по-малко)
2007 година: Зеленчуци – 699 639 декара; 2025 година: Зеленчуци – 339 700 декара (Два пъти по-малко)
Красимир Кумчев изважда и втора статистика:
Една от големите търговски вериги тогава (2007 г.) има 14 магазина. Днес са 140. (Десет пъти повече)
Следва неговият коментар:
„И после ми говорят за „добри търговски практики“.
Добри за кого?
За производителя ли?
За българското село ли?
За хранителната сигурност ли?
Днес вече не се крият.
Искаха от доставчиците ежегодно подобряване на условията.
Вчера поискали с 15% по-ниски цени.
И обещали на правителството, че ще намалят цените.
Познайте с колко?
Със същите тези 15%, които вече ще са си ги взели от доставчиците!!!
Наглост, безгранична!
Производителят вече не работи за себе си, а за веригите.
Докато умре.
И когато предложих, че КОЙТО ИСКА ПРОМОЦИЯ, ТРЯБВА САМ ДА СИ Я ПЛАЩА, настъпи паника.
Защо?
Защото за първи път някой предлага правило, което защитава и пазара, и производителя.
Равнопоставено.
Логично.
Справедливо.
Но явно опасно за онези, които години наред свикнаха друг да плаща сметката.
Истината е проста: България не спря да произвежда случайно.
България беше отказвана да произвежда.
С „добри търговски практики“.
С унижение към труда на производителя.
И ако държавата не разбере това навреме, трудните години тепърва започват.
А след това, може би и глад.
Въпросът е - зад кого ще застане държавата?“
