„От 35 години се занимавам със земеделие, но такова чудо като това лято не бях виждал – в рамките на един ден цените на зърното да се сменят три пъти. Сутринта обикновено е най-висока, на обяд се понижава, за да се стигне до вечерта, когато е най-ниска. “. Така старозагорският фермер Красимир Аврамов, който е и сред бившите председатели на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), накратко характеризира силно променливата крива на изкупните цени на пшеницата, ечемика и рапицата веднага след жътвата.
Вярно е, че борсовите цени на хлебната пшеница тази година се повишиха преди прибирането на реколтата, но в България фермерите отдавна са свикнали с хитрините за местни търговци, които не следват този тренд и бавят увеличението. Проблемът е, че браншът отново изпада в неизгодна позиция да не успее да реализира реколтата си на една справедлива цена. „Никой от нас не може да разбере по какви правила се формира пазарната цена на хлебното зърно и на другите есенни култури у нас. Трудно е да се реагира при тези ценови колебания, затова сделките се сключват трудно“, посочи още Аврамов.
В момента пшеницата се изкупува между 140 евро и 180 евро на тон – в зависимост от качеството. Но и в последния петък той е свидетел на променлива оферта, когато от 172 евро на тон първоначална цена за фуражна пшеница, в края на деня офертата е паднала до 163 евро. Същото се случва и при изкупуването на рапицата, чиито цени на този етап варират от 450 до 475 евро за тон, в зависимост от срока за нейния износ.
Не са редки и случаите, когато търговци умело манипулират и с качествените показатели на зърното, като целта е да получат отбив от цената, разписана в договора. Други пък използват факта, че точно след жътва изтичат падежите по заемите на редица фермери, изтеглени за покупката на торове и препарати за растителна защита през миналата година. Когато спешно се нуждаеш от финансов ресурс, ти продаваш, независимо от дали цената не ти носи нужния доход.
„По никакъв начин не искам да обобщавам – сред търговците има и много почтени хора. Но всяка година ние апелираме за колегиалност при изкупуването на готовото зърно, защото по света се градят дългогодишни връзки между доставчик и посредник ,а у нас извиват ръцете с всякакви мотиви“, посочи Аврамов. И припомни, че браншът отдавна очаква да се създаде дългосрочно доверие и почтеност на пазара, но при несигурността в цените това лято, е трудно да се постигне разбирателство. „За да има какво догодина де се търгува на родния пазар, трябва да изградим справедливост при разпределението на печалбата между фермер и краен търговец“, заключи зърнопроизводителят.
Мнозина от колегите му, които разполагат със зърнобази, отдавна не изпадат в ситуация да продават веднага след жътва и постигат добра доходност. Самият Аврамов също прилага практиката с фючърсните сделки (на зелено), като тази година е продал 30 процента от цялата си реколта предварително. „Сключих сделки при пшеницата и слънчогледа, защото видяхме как с вноса на аржентинско маслодайно семе преработвателите отказваха да плащат на български производители предварително. В минали години нямахме проблем да продадем реколтата си „на зелено“, но сега парите на производителите на олио отидоха в Аржентина“, посочи земеделецът.
Към този момент търговията с ечемик върви добре, особено голямо е търсенето на пивоварното зърно. Добър пазар за него е Румъния, където ечемик тази година няма и търговията за техните пивоварни върви добре. Сделките се сключват на цени от 165 евро до 168 евро за тон, докато фуражният ечемик се търси за 155 евро.
Заради сушата в Западна Европа надеждите на родния бизнес са обърнати към европейския пазар. „Личното ми мнение е, че тази година поскъпването на световните борси ще се случи още през ноември, за разлика от традиционното поскъпване на пшеницата през декември -януари на следващата година“, обясни старозагорецът. И даде съвет на колеги си да разнообразят продажбите според нуждата от оборотни средства и да продават реколтата на части. „Тази година трябваше да се продава преди жътва, защото офертите бяха по-добри, а точно сега е най-лошият момент за продажба на вътрешния пазар – просто предлагането е голямо, но цените не покриват високите ни разходи“. Именно затова Аврамов съветва продажбите да се разделят на части във времето.
Още повече че процентът на качествената пшеница това лято ще бъде малък.„Колегите, които успяха да ожънат преди първите дъждове и бури, бяха късметлии, защото запазиха добър хектолитър на пшеницата. Затова препоръчвам на мелниците ни да потърсят това зърно, за да може качественото брашно да остане в България, а не да го изнасят като фуражно“. След всеки дъжд падаше хектолитъра на пшеницата. Но пък като количество есенниците гарантират добри резултати – на фона на сушата във Франция и Германия сега сме в по-изгодна позиция, защото очакваме да я реализираме основно на европейския пазар.
Определено българската пшеница ще бъде търсена, но транспортът е труден, застраховките също се повишиха. Да не говорим за фитосанитарната такса, която у нас е убийствена срямо таксите в Румъния и други държави. Затова и притесненията, че увеличените разходи ще „изядат“ размера на премията, очаквана от разликата между борсовите цени и реалния физически пазар у нас, не дава поводи за усмивки, заключи бившият председател на НАЗ Красимир Аврамов.
