Добър ден на Возкресение Христово!
Днес няма да говорим за селското стопанство, защото Бог обича земеделците, иначе не би им поверил земята. Дъждовете през пролетта са знак, че тази година те имат благословията му. А дали правителството ги почита, или ги вижда само като цифри в бюджета, скоро ще разберем. Важно е на този ден да се замислим какво празнуваме.
Возкресение Христово, най-великият за Православното християнство празник, е надеждата на човека, че след всяка Голгота в живота идва Възкресението. Нищо не продължава завинаги, колелото се върти безспирно. Точно когато си мислим, че сме подредили и премислили всичко занапред, една ножица в невидима ръка срязва, смачква и захвърля перфектните ни планове. И увисваме на кръста, за да се научим да възкръсваме. А когато се въртим в пещерата на звяра, същата ръка ни повежда към изхода.
Скръбта ни извисява, а щастието ни заслепява. И всичко е толкова жестоко и нежно, и временно.
Видяхте ли Земята от снимките на кораба „Орион“? Тя плуваше в синьо сияние в космическата нощ и бе така красива, че на човек му идва да се помоли: „Господи, нека остане такава завинаги, не я променяй, запази я! Запази и нас!“ Защото колелото се върти безспирно епоха след епоха и ден след ден. И никой не знае какво следва. Не знаеха украинците, не знаеха палестинците, нито иранците. Не знае дори и Доналд Тръмп.
Картината с изгрева над Земята припомня безценното – живи сме и сме някъде там, в снимката, невидими дори и под микроскоп. Тук сме! Още малко и за малко. Какво ще правим със себе си извън работата, която никога не спира? Ще бъдем ли добри хора, или ще се оставим на колелото да ни върти и вършее?
Затова нека си дадем отново шанса да живеем така, че като се погледнем в огледалото, да се харесваме. И по-точно – да ни харесва детето в нас, което имаше мечти. Всеки вае сам собствения си образ в годините и ако не е внимателен, ако е допуснал вирус в ума си и ако сърцето му е спряло да обича, може да погрознее в огледалото си и в очите на другите.
Светът шуми, движи се, някъде нещо говорят. Спри времето, остани за минута само със себе си и си спомни нещо важно: Детето. Любопитно, безгрижно, безстрашно, наивно и добро. То не си е отишло. Играе някъде в нас, но сме го заключили да не ни пречи. Превърти ключа и го прегърни.
Честит Великден! Бъдете здрави и поне от време на време оставете детето да ви води!
