Радостта от Възкресението на Исус Христос е вселенска, а това спасително чудо продължава да топли сърцата както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила както първоначално. Синът Божи е възкръснал след еврейския празник Песах или Пасха, затова и християните празнуват този ден в зависимост от еврейския празник, тъй като на Пасхата се отбелязва излизането на евреите от Египет. Едва на Първия вселенски събор през 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него, докато източноправославната църква се ръководи за подвижните празници като Великден от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, който е коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.
Първоначално Великден бил предшестван само от 2- или 3-дневен пост, който постепенно достигнал една седмица – Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие преди поста на тази седмица бил добавен 40-дневният пост по подобие на 40-те дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за "оглашените", тоест за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време, докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било „преживявано кръщението като съучастие в доброволната смърт и възкресение на Господа”.
Вечерта преди полунощ в събота преди Великден се отслужва тържествено богослужение, като всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник, пеейки „Приидите, приимите светъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых. Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!” – с тези думи християните посрещат радостната вест за Възкресението Христово!
В утрото на седмия ден от Страстната седмица нека възпеем деня, когато Христос превежда човечеството от смъртта към живота. Този, който е „възкресението и животът", удържа своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен!
В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта! В този най-тържествен ден – истинският „празник на празниците" – църквата отново възнася благодарствени молитви с „Христос воскресе!"
По древна традиция в България и региона на Великден се даряват боядисани яйца – ритуал, свързан с раждането на живота. Евреите са имали обичай когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца Постепенно започнали да се използват и други цветове.
На днешния ден на трапезата задължително има и обредни хлябове, козунаци, като тази традиция датира от 17-и век и за първи път е започната във Франция. Обикновено козунаците се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Синор.бг честити празника на всички българи и български, които носят имената Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Велислава, Велислав, Пасха, Паскал!
