Разпети петък е сред най-тъжните дни в християнския календар в края на земния живот на Иисус Христос и е посветен на неговото разпятие, страдания и смърт. На този ден Христос е бил осъден, подложен на тежки мъчения и разпнат на кръст. Разпятието се приема за върховна жертва в името на човечеството – акт на любов и изкупление на греховете.
Разпети петък символизира страданието, но и надеждата, защото именно чрез жертвата идва спасението, което ще бъде потвърдено с Възкресението на третия ден.
В православните храмове не се отслужва Света литургия и това е единственият ден в годината, в който тя липсва. Вместо това се извършват специални богослужения, посветени на Христовите страдания. Основният ритуал е изнасянето на плащаницата – платно, изобразяващо тялото на Христос, което се поставя в средата на храма. Вярващите минават под нея за здраве и смирение – символичен жест на преклонение и съпричастност към страданието. В България е популярен ритуалът „минаване под масата“ – издигнатото място в средата на църквата. С него се изразява преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни дари Спасителят.
Разпети петък идва след деня на Тайната вечеря и предшества този на очакването за Христовото възкресение. Това го прави ключов момент в християнството – ден на преход между смъртта и надеждата за нов живот. Денят е посветен на тишина, молитва и размисъл. Всяко шумно или празнично поведение се смята за неуместно.
Разпети петък е ден на строг пост. Според църковните канони не се яде и пие, дори вода.
Народните традиции повеляват да не се върши тежка работа, да не се пере, шие или готви. Според поверието ако на този ден се работи, градушки ще унищожат реколтата и годината ще е слаба. Старите баби казвали, че каквото и да правите на Разпети петък, то няма да се получи.
Поверие гласи, че сънят между Велики четвъртък до Разпети петък е пророчески и може да предсказва бъдещето. На сутринта домът се прекадява с тамян, за да се прогонят злите сили.
В някои региони на България съществува и обичай хората да мият лицето си с вода, в която има цветя – за здраве и пречистване.
