Първите три дни на Страстната седмица, до Велика сряда включително, метафорично се определят от църквата като края на света и съда Христов. На днешния ден се припомня едно от последните събития, преди да започнат спасителните за човечеството страдания на сина божи. В късните часове на Велика сряда е и зловещият заговор, когато Юда обещал да предаде Господа за тридесет сребърника (по онова време денят е започвал не през нощта, а веднага след залеза на слънцето, затова и тази притча се счита, че е станала на Велики четвъртък).
На Велика сряда се припомня друга важна притча - за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. Тя успяла да влезе в дома, дето бил Христос, носейки алабастърен съд с драгоценно миро, с което искала да засвидетелствува почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария, затова някои възнегодували против нея „защо било това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". Тогава Христос им отговорил - „сиромасите всякога ги имате при себе си, а Мене не всякога имате, тя извърши добро дело за мен, като превари да помаже тялото ми за погребение". Това нейно усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и „дошла на себе си“. Затова на днешния ден съветът е да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" господа като оная разкаяла се жена. Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол, докато тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете му, той продал за пари учителя си с целувка.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние, които носим христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
В православието Великата сряда се свързва и с евангелската притча за двамата длъжници, в която Иисус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.
