В света на зеленчуците има скъпоценности, които са забравени от съвременния потребител, но носят в себе си богатство от ползи и вкусови качества. Една от тях е Scorzonera hispanica – черната скорцонера, известна още като испанска сарсапарела или черен сарсапарил, черен корен. Това растение, което някога е било част от ежедневното меню на европейските домакинства, днес остава малко познато, въпреки своите уникални характеристики и изключителна хранителна стойност.
Черната скорцонера е родом от южна и централна Европа и Близкия изток, с особена привързаност към средиземноморския регион на Испания. Растението принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae) и е било отглеждано като кореноплодна култура още от 17-ти век. Първите сведения за неговото отглеждане идват от Испания, след което се разпространява в цяла умерена Европа, където се цени като гурме култура заради своите дълги, черни корени с вкус на стриди.
Интересно е, че името "скорцонера" произлиза от италианската дума "scorza", което означава кора, отнасяйки се до тъмната, почти черна кожа на корена. В различните култури растението е известно под различни имена – черна сарсапарела, испанска сарсапарела, черен корен, змийски корен или просто скорцонера.
Ботанически характеристики
Scorzonera hispanica е многогодишно тревисто растение, което се отглежда като двугодишна култура. Растението достига височина между 30 и 80 сантиметра и образува дълги, тънки, кафяво-черни ядливи корени, които могат да достигнат дължина от 30 до 45 сантиметра.
Листата са линейно-ланцетни, със сиво-зелен цвят и леко вълнеста повърхност. Цветовете са жълти, събрани в кошнички, подобно на тези на слънчогледа, и се появяват през втората година на растеж. Корените имат тънка, тъмна кожа и бяло, месо, което е леко сладко на вкус, но може да бъде горчиво, ако не се обработи правилно преди готвене.
Скорцонерата расте най-добре на пълно слънце и в леки, пясъчни почви с pH 6.0–7.0. Избягвайте тежки, глинести почви. Въпреки това, може да понася различни типове почви, стига те да не са тежки глинести. Идеалната дълбочина на почвата е 20-30 сантиметра, рохкава и богата на органични вещества.
Култивиране и грижи
Отглеждането на черна скорцонера не е сложно, но изисква внимание към някои специфични детайли. Семената се засяват директно в градината в началото или средата на пролетта (или в края на лятото за зимен реколта) на дълбочина около 1.25 сантиметра.
Разстоянието между редовете трябва да бъде 30-45 сантиметра, а семената се поставят на около 2.5 сантиметра едно от друго (около 20-30 семена на метър). Когато растенията поникнат, те се разреждат до 5-7 сантиметра разстояние между тях.
Постоянното поливане е важно, особено по време на сухи периоди. Леко мулчиране помага да се задържи влагата и да се поддържа почвата рохкава за развитие на корените. Не е необходим специален тор, освен компост, който се добавя преди засаждането. Редовното плевене се препоръчва, за да се поддържат леглата аерирани и да се предотврати конкуренцията с плевели.
Растението е сравнително устойчиво на вредители и болести, което го прави подходящо за биологично земеделие. Основният проблем може да бъде гниене на корените при прекалено влажни почви, затова добрия дренаж е от съществено значение.
Прибиране на реколтата и съхранение
Корените могат да се берат след първата мразовита нощ, когато са достигнали дължина от 30-45 сантиметра. Те могат дори да се изваждат през зимата, ако почвата не е замръзнала. Това е едно от големите предимства на скорцонерата – тя може да остане в почвата през зимата и да се бере при нужда.
След прибиране на реколтата, корените се съхраняват най-добре в хладно, тъмно и леко влажно помещение (0-4°C) за няколко седмици. Тъй като имат здрава черна коркова кожа, те се запазват свежи цяла зима.
Автор: Инж. Агроном Роман Рачков
