Началото на 2026 година започва с екстремни горещини и горски пожари в Южното полукълбо, плюс небивали студове, необичаен мраз и проливни дъждове в Северното полукълбо. Така звучат първите анализи на Световната метеорологична организация (СМО), която наскоро потвърди, че първият месец от годината е бил един от трите най-топлите през последните години.
Дългосрочното повишаване на температурите води до по-чести екстремни метеорологични условия. Свидетели сме на свръхвисоки температури на юг от Екватора, където сега е лято. Големи части от Австралия бяха обхванати от две горещи вълни през януари, с опасни пожароопасни метеорологични условия. Австралийските власти издадоха предупреждения за горещи вълни с ясни послания , което е критичен компонент за спасяването на човешки живот и защитата на здравето на хората от това, което често е известно като тихия убиец.
На 26 януари т.г. в град Седуна в Южна Австралия са достигнати 49,5°C – нов рекорд за това място, докато малко други места около Южна Австралия, северозападна Виктория, вътрешността на Нов Южен Уелс и югозападен Куинсланд отбелязаха пик над 45°C, според Бюрото по метеорология.
Степента на пожарна опасност е от висока до екстремна поради комбинацията от горещина и поривисти ветрове, включително в цяла Виктория, която по-рано беше засегната от големи горски пожари.
Метеорологична карта на югоизточна Австралия, показваща прогнозни температури за четвъртък в 16 часа, като централните райони ще достигнат 49°C, а по крайбрежията ще има по-ниски температури.
Топлинната вълна от края на януари беше втората, която удари Австралия за по-малко от месец. Учените от World Weather Attribution комбинираха анализ, базиран на наблюдения, с климатични модели, за да определят количествено ролята на изменението на климата в събитието от 5 до 10 януари и стигнаха до заключението, че изменението на климата е направило екстремните горещини с около 1,6°C по-високи.
В Нова Зеландия серия от тропически бури донесоха рекордни валежи в горната част на Северния остров, предизвиквайки наводнения и свлачища, които причиниха жертви на къмпинг.
На друг континент – в Южна Америка, в Чили смъртоносни горски пожари бушуваха в регионите Биобио и Нюбле, принуждавайки десетки хиляди да се евакуират, унищожавайки стотици сгради и довеждайки до най-малко 21 смъртни случая. Беше обявено бедствено положение, след като 75 отделни пожара се разпространиха при екстремна жега и вятър.
В Южна Аржентина високите температури, продължителната суша и силните ветрове се комбинираха, за да подхранят опустошителни пожари в Патагония.
Според Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) , причинените от човека климатични промени са увеличили честотата и интензивността на топлинните вълни от 50-те години на миналия век насам, а допълнителното затопляне ще увеличи още повече тяхната честота и интензивност.
Неочаквани студове и зимни бури в Европа, Северна Америка и Азия
Според IPCC честотата и интензивността на екстремните студове са намалели в световен мащаб от 1950 г. насам, а средните зимни температури се покачват. Дългосрочните глобални климатични тенденции обаче не елиминират появата на екстремни метеорологични условия или регионални студени периоди.
Това се доказва от отслабения и изкривен полярен вихър, причинил допълнителна вълнообразност в полярното струйно течение, което е допринесъл за обширни нахлувания на леден въздух в средните географски ширини, допринасяйки за застудяване в Северна Америка, Европа и Азия и подготвяйки атмосферата за разрушителни зимни бури през януари.
Полярният вихър е масивна река от студен въздух и силни ветрове, която обикновено обикаля Северния полюс. Когато той отслабне, арктическият въздух се излива на юг и по-топлият въздух се засмуква в Арктика. Някои метеорологични прогнози показват, че внезапно затопляне на стратосферата над Арктика може да причини значително отслабване на полярния вихър в началото на февруари, което ще създаде допълнителен риск от проникване на арктически въздух в Северна Америка и Северна Европа по-късно през февруари.
Европа : Големи части от Европа преживяха последователни бури с обилни валежи, силни ветрове и високи вълни, причинявайки смущения в пътуванията и наводнения в много страни, вариращи от Ирландия и Обединеното кралство на запад до Португалия и Испания и целия Средиземноморски регион.
Националните метеорологични и хидрологични служби издадоха множество предупреждения, включително предупреждения за опасност за живота от най-високо ниво. На 27 януари Deutscher Wetterdienst, един от регионалните центрове за климатичен мониторинг на СМО в Европа издаде актуализирано предупреждение за климатични условия за валежи над средните стойности в части от Гренландия, Северозападна и Западна Европа и Средиземноморския регион през следващите две седмици. Абсолютните седмични валежи ще бъдат предимно 25–100 мм, а на открити места локално над 100 мм, се казва в насоките на Службата за национални метеорологични служби (NMHS).
В него се казва, че през следващите седмици арктическият студен въздух ще се разпространи отново, особено в Северна и Североизточна Европа. Засегнатите райони включват Норвегия, Швеция, Финландия, европейска Русия (север), Естония, Латвия, Литва, Беларус (север).
Северна Америка : През последната седмица на януари масивна зимна буря премина през голяма част от Канада и САЩ, като донесе обилни снеговалежи, киша и леден дъжд, носейки животозастрашаващ студ и лед. Масови отмени на полети и прекъсвания на електрозахранването засегнаха стотици хиляди домакинства и имаше редица смъртни случаи.
Националната метеорологична служба на САЩ предупреди, че до 31 януари нов порив на арктически въздух ще се насочи на юг по равнините, през Големите езера и през югоизтока и изтока. „Това може да е най-дългата продължителност на студа от няколко десетилетия“, се казва в съобщението, предупреждавайки за опасно ниски температури в началото на февруари – в допълнение към поредната зимна буря, която ще удари уикенда на 31 януари.
Руският полуостров Камчатка е получил над 2 метра сняг през първите две седмици на януари, след 3,7 метра през декември. Според Хидрометеорологичния център на Камчатка тези данни го правят един от най-снежните периоди на полуострова от 70-те години на миналия век . Петропавловск-Камчатски, регионалната столица, е в пълен блокаж, като се съобщава за големи снежни преспи, които са затрупали автомобили и са блокирали достъпа до сгради и инфраструктура.
Координационният механизъм на СМО, в своето седмично проучване на Глобалната хидрометеорологична служба ( WCM-GWS ) на 22 януари, предупреди за много обилни валежи и снеговалежи, с риск от наводнения и лавини, в Северен Афганистан, Пакистан, Индия и Западен Непал.
Координационният механизъм на СМО, в своето седмично проучване на Глобалната хидрометеорологична агенция от 22 януари предупреди за продължаващи много обилни дъждове в Югоизточна Африка, където седмици наред проливни валежи доведоха до придошли реки и преляха ключови резервоари, изпращайки наводнителни води в гъсто населени райони. Мозамбик е най-засегнат. Наводненията са засегнали най-малко 650 000 души, разселили са стотици хиляди и са разрушили или повредили най-малко 30 000 домове, според Националния институт за управление на бедствията на Мозамбик, въпреки че е вероятно броят им да се увеличи поради продължаващите операции по търсене и спасяване. Някои от най-силно засегнатите градове включват столицата Мапуто.
Реколтата е унищожена, добитъкът е убит, а рискът от холера и други болести, предавани по воден път, е повишен, съобщи Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Южна Африка обяви национално бедствие на 18 януари заради проливните дъждове и наводненията, които убиха най-малко 30 души и отнесоха домове, пътища и мостове в северната част на страната, която е в непосредствена близост до Мозамбик.
Според световно проучване за метеорологичните атрибуции , изменението на климата и Ла Ниня са се комбинирали, за да създадат „перфектната буря“ при смъртоносните наводнения в Южна Африка - Мозамбик, Южна Африка, Зимбабве и Есватини.
Проучването, в което участват климатолози от Националните метеорологични служби в региона, посочва, че интензивността на проливните валежи се е увеличила с 40% от прединдустриалната епоха, като някои райони са получили повече от едногодишните валежи само за няколко дни.
Мозамбик е защитник на инициативите „Ранно предупреждение за всички“, с национална пътна карта, която се стреми да осигури съгласувана и консолидирана програма за система за ранно предупреждение за множество опасности, вградена в петгодишния план за развитие. Южна Африка също има национална пътна карта за „Ранно предупреждение за всички“ , в знак на признание за важността на ранните предупреждения за спасяването на човешки живот, имущество, критична инфраструктура и подкрепа на устойчивото развитие.
В Индонезия над 50 души загинаха при свлачище в Западна Ява на 24 януари. То беше предизвикано от обилни валежи, но основните причини за трагедията бяха по-сложно уравнение на риска, включително геоложки характеристики, наклони на склоновете, стабилност на почвата и неустойчиви практики за земеползване.
