За непознатите с търговското споразумение Меркосур сигурно им се струва необяснимо защо втори месец поред земеделските производители в Еворпейския съюз (ЕС) протестират масово срещу очаквания ураган от евтини южноамерикански селскостопански стоки, който ще връхлети пазара още от тази година. И защо правителствата не дават конкретен отговор по основния въпрос – как в бъдеще ще гарантират контрола върху качеството на тези храни?
Позицията на земеделската общност е ясна – вносът ще бъде неконкурентен, защото извън ЕС се използват много непозволени пестициди и други препарати за растителна защита, които правят продукцията евтина. Затова докато контролът на храните по границите не стане ефективен, потокът от чуждо зърно, плодове, месо и др. продукти направо ще унищожи европейския агросектор.
В няколко поредни броя Синор.бг ви запозна с позициите на голяма част от браншовите организации, които предричат огромни загуби, ако българското правителство не организира защитата на родните земеделци, така както го правят във Франция например. Припомняме, че Франция, Полша и др. държави с развито земеделие отказват да ратифицират споразуменитео с Меркосур. А последните анализи на френски експерти показват, че дори във Франция контрол при вноса на тези стоки от трети страни се извършва само върху 1 процент от количествата, визащи годишно в стратата.
Какво искат фермерите от родните политици по темата Меркосур?
В тази връзка е интересна позицията на експерта по биологично земеделие и председател на Фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов, който отблизо следи политиките спрямо Меркосур, прилагани във Франция. В интервю за БНР Апостолов прлипомни как потребителите във Франция застават активно в защита на своите земеделски производители, които осигуряват качествена храна на трапезата. А мотото на всеки французин е, че качествената храна е френската и това се доказва от традициите и кулинарните постижения, които се основават изцяло на суровините, произведени в страната.
Да, и българските потребители търсят нашенските сортове домати, зеле, пипер, череши, ябълки, круши или сливи, само че политиците ни отдавна изтърваха подкрепата за родните производители. Не само с нелегалните потоци внос от съседните балкански държави. Но и сега, защото като послушковци чинно ще изпълняват повелите на ЕК, разписани с Меркосур. Това, което Европейската комисия обаче не е обявила на всеослушание пред агробизнеса е, че след Меркосур ЕС ще подпише подобен договор за взаимна търговия и с Индия, посочи Стоилко Апостолов. А всички знаем, че тези държави ще внасят в ЕС основно селскостопански стоки, защото земеделието и в Индия, ив Южна Амерока е силно развито.
Това обаче, върху което европейските политици не искат да се акцентира, е, че целта на двустранните споразумения е да се осигурят външни пазари основно на европейската индустриална продукция – автомобилостроене, фармацефтика, химическа индустрия и др. Затова и в споразуменията са вписани митнически забрани да се внасят автомобили от Индия, които са изключително евтини (около 5 хил. евро), а мотивът е, те, видите ли, не отговаряли на европейските норми за чистота на въздуха. В тази връзка Стоилко Апостолов задава риторичния въпрос – „как така можем да не внасяме индийски коли заради екологични изисквания, а сме съгласни да внасяме стоки, произведени с пестициди и други препарати, забранени за производство от европейските фермери..?“ Единственото, което според експерта може да спаси тези споразумения, е практиката, въведена досега от Аржентина при вноса на биохрани, които отговарят на всички европейски изисквания. Затова и земеделците настояват всички внесени храни да се произвеждат по стандартикте на ЕС.
Ние също ще попитаме българските власти (не само настоящите, но и бъдещите), отговорни за контрола на храните, дали най-после ще се вразумят и поне мъничко не започнат да действат в защита на земеделците и животновъдите, както го правят колегите им в Плоша, да не говорим за Франция и други държави?
