На фона на налудничаво изглеждащата геополитика, в която световните лидери ни хвърлиха още с първите дни от тази година, може да ви се стори странно, че още през януари отваряме темата за Кампанията по директните плащания 2026. Искаме обаче да припомним, че нейното начало е само след 30 работни дни и че независимо от вътрешнополитическата криза и традиционното услушване преди появата на поредния служебен кабинет, е редно да се действа в услуга на земеделците, вместо работата във ведомствата да блокира до появата на новото правителство.
Първо, защото датата първи март не е толкова далече и остава само месец за подготовката на наръчника за кандидатстване по отделните интервенции. И второ, защото за първи път през 2026 г. се въвежда нов тип подпомагане – компенсаторното, което ще насърчава фермерите да опазват почвите, прилагайки така нареченото регенерационно или консервационно земеделие.
Добрата новина е, че още през ноември миналата година администрацията подготви и прие наредбата за условията и редът за прилагане на интервенцията "Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите", чиито основни постановки ще бъдат включени и наръчника за кандидатстване по директните плащания.
Към този момент обаче нито агроминистерството, нито фонд „Земеделие“ разполагат с данни за броя на земеделците, които през последните 20 години доброволно започнаха да използват безорни обработки на почвите като минималните (mini-till), безoрното земеделие (no-till), ивичната технология (strip-till) и др.
Причината затова е, че в декларацииите, с които земеделците подават заявления за субсидиране на хектар, както и по останалите интервенции от Стратегическия план, до този момент не са фигурирали графи, където те да посочат дали прилагат тези технологии.
Ще припомним, че планираният бюджет е 65 млн. евро до края на програмния период, като годишно земеделците ще разполагат с по 21,6 млн. евро за този вид компенсаторно плащане. И той ще се разпределя между хората, отговарящи на изискванията за този вид подкрепа. Според наредбата е предвидена възможност за прилагане на критерии за оценка и подбор на заявления за подпомагане, ако подадените заявления надвишават бюджета на интервенцията, припомниха от МЗХ.
Към момента членовете на двете професионални организации, които обединяват земеделците с консервационно земеделие, са около стотина души. Тук не влизат малките семейни стопанства и биофермерите. Вички те приветстват новата мярка за подпомагане, но имат притеснения, че има „празноти“ в нормативите, които не гарантират добрия контрол. В наредбата са уредени изискванията за почвените анализи, които ще доказват ефективността на щадящите практики, но най-важни според фермерите са скъпо струващите изследвания за съдържанието на микроелементите в почвата, а към този момент те не фигурират в наредбата. Така поставената от чиновниците летва към кандидатите е ниска и ще даде възможност да я прекрачват и стопани, които са привлечени само от субсидиите. А всички знаем, че това подпомагане е важно за осъзнатите земеделци, които изпълняват съвестно екологичните технологии, с идеята да оставят чисти почви за следващите поколения.
Основните искания към кандидатите по тази интервенция е да са активни земеделски стопани, регистрирани в ИСАК и в Националната информационна система по отпадъците, не по-късно от 1-ви април през първата година на кандидатстване.
Ангел Вукодинов за регенеративното земеделие
Подпомагане ще се предоставя за изпълнение на доброволно поети ангажименти в обработваеми земи, на които се отглеждат земеделски култури в следните групи: зърнено-житни култури, зърнено-бобови култури, маслодайни култури, медицински и ароматни култури, едногодишни фуражни култури, многогодишни фуражни култури, на които земеделските стопани извършват селскостопанска дейност и обработки (консервационни обработки), чрез подходящи техники за култивиране.
Целта е да се постигне баланс при употреба на азотосъдържащите торове при осъществяването на селскостопанска дейност, като се спазват общи и специфични правила при ротация на културите в стопанството и на площите на земеделските парцели; а също да се тори въз основа на предварителни почвени проби и анализ на почвата.
Освен минималните почвени обработки стопаните трябва да сеят покривни култури през цялата година. Основа на консервационното земеделие са и механизмите за управление на необходимите хранителни вещества с намалена употреба на минерални торове (редуциране с 20 % на употребеното количество минерален азот) и др.
Почвените проби трябва да бъдат взети преди засяване на едногодишната земеделска култура, но не по-рано от 1 август на текущата година и не по-късно от 15 май на годината на подаване на заявление за подпомагане. Почвените проби и анализът следва да са извършени от акредитирани лаборатории.
