Веднага след коледните празници и в навечерието на новата 2026 година, когато цяла България се е втренчила в смяната на стария български лев с европейската валута, за последен път хвърляме прощален поглед върху изминалите 12 месеца, които всеки български фермер безапелационно определи като най-тежките за последните 36 години. Не само заради унищожителните природни катаклизми, които сринаха реколти и оставиха без доходи редица иначе утвърдени подсектори от земеделието, но и заради безпардонното поведение на свикналите да контролират схемите за източване на национални и европейски средства лица, срещу които в началото на декември се вдигнаха малки и големи на небивали в родната ни история протести, проведени не само в столицата, но и в редица малки и големи градове от страната.
И понеже, когато стане дума за протести, а в земеделието те обяснимо са свързани с икономически и никога с политически искания, някой ще каже, че не е редно да правим аналогия между протестите след 10 декември с тези, които родният бизнес неуспешно се опита да осъществи през ноември. Само че, исканията на фермерите отдавна не опират само до едното субсидиране, защото и децата у нас разбраха, че то се прилага крайно изкривено. Разбра го и еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен, който без да иска при посещението си у нас предизвика не само комедийно разнопосочни протести, но успя все пак да си поприказва и с реалните фермери. А те точно и ясно му казаха, че така нареченото сближаване (конвергенция) с колегите им от Западна Европа е крайно необходимо, защото у нас подпомагането не се прави на ферма, а на площ. И, че зад субсидирането на хектар у нас често се прокрадват схеми и схемчици около ливади и пасища, които вместо да отидат при реалните животновъди, пълнят нечии каси.
Затова и когато арогантността на политиците достигна предела на нетърпимост, народният гняв буквално изригна – не само срещу държавните управници и местните им наместници, но и срещу свикналите да редят кабинетите в милото ни отечество. А младите лица на площадите този път им подсказаха, че не само 2026-та, но и годините след нея няма да са като досегашните.
Но да се върнем към фермерските протести, които още през 2023 година у нас бяха подети от второто поколение земеделци. Не, това не са младите хора до 27- годишна възраст от генерацията „Зет“ (Gen Z, или „Джен Зи“), които видяхме по сегашните политически митинги из цялата страна. Земеделските протести у нас са доста по-различни. И началото им започна още през 2008 година, когато хората осъзнаха, че с влизането ни в Европейския съюз и отварянето на пазарите страната ни като с вълшебна пръчица се напълни с плодове и зеленчуци не само от ЕС, но и от съседните балкански държави, които с конкурентните цени и сивия сектор, влизащ в страната почти без обмитяване, скоростно сринаха производството на традиционните български зеленчуци.
Ще припомним, че и през 2008 г. най-мащабни бяха протестите на зърнопроизводителите, които завардиха дори Шипченския проход, сигнализирайки на безпомощните български политици, че в преговорите с ЕС по никакъв начин не са защитили интересите на сектора, както са го направили колегите им в Полша, Чехия и Унгария. Към тях се присъединиха и животновъдите от Северозападна България, които бяха зашеметени от новите стандарти за качество, които буквално ги "извадиха от строя". Тогава водачите на митингите бяха основно от генерацията „Хикс“ (X), на родените между 1965 и 1980 г., а след 2016 г. към тях се присъединиха и протестиращите от генерацията „Игрек“ (Y)– родените между 1981 и 1996 г.
Обзор на 2025 г. - еквилибристики с цените
Последните години главоболията на родните земеделци не опират само до природните катаклизми, световните зърнени пазари и екологичните изисквания, но също в липсата на коопериране, на единна браншова камара, която да защитава интересите на бизнеса и в липсата на реална политика за възстановяване на напоителните системи, разграбени преди близо 20 години. Затова и редица подсектори от земеделието, водени от асоциацията на зърнопроизводителите, решиха да поискат оставката на земеделския министър Георги Тахов, който за 11-те месеца управление на кабинета „Желязков“ се ограничаваше единствено с редовните плащания на фермерите – и нищо повече. Само че, от един министър не се иска само да се държи като шеф на фонд „Земеделие“, но да се вслушва и в предложенията на цялата земеделска общност. Защото новите поколения не искат земеделие от големи латифундисти, нито на празните села, а държава, която да си припомни как точно преди 100 години, между двете войни е хранела със селскостопанската си продукция целия континент.
Затова и с днешните си протести двете поколения X и Y, чиито земеделски стопанства са натрупали над 25-годишни истории, искат да оставят нормално бъдеще не само за генерацията Gen Z, но и за поколенията „Алфа“ и „Бета“, родените между 2010 и 2024 г., а и малчоците, родени след 2025-а. Към тях полека се присъединяват и още млади българи, завърнали се от странство и работещи в други професии, за които екологичното земеделие се превръща в неизследвана, но привлекателна територия. На този етап тези хора може би се броят на пръсти, но всички те ценят природата и дълбоко се замислят какво бъдеще ще остяват за своите деца.
Основание за оптимизъм дават и сигналите от земеделците в останалите държави в Европейския съюз, защото на 18 декември цялото фермерско войнство изригна срещу новите политики на Общността, които са на път да „поставят в ъгъла“ отрасъл, осигуряващ препитанието не само в нашия континент. И понеже 2026 година ще бъде решаваща за преговорите между бранша и политиците в Брюксел за финансираето на бъдещата Обща селскостопанска политика, затова и българските фермери със сигурност ще трябва сериозно да се захванат с решаването на своите си проблеми. Като първо започнат със своето обединение.
