Веднага след коледните празници и в навечерието на новата 2026 година, когато цяла България се е втренчила в смяната на стария български лев с европейската валута, за последен път хвърляме прощален поглед върху изминалите 12 месеца, които всеки български фермер безапелационно определи като най-тежките за последните 36 години. Не само заради унищожителните природни катаклизми, които сринаха реколти и оставиха без доходи редица иначе утвърдени подсектори от земеделието, но и заради безпардонното поведение на свикналите да контролират схемите за източване на национални и европейски средства лица, срещу които в началото на декември се вдигнаха малки и големи на небивали в родната ни история протести, проведени не само в столицата, но и в редица малки и големи градове от страната.
И понеже, когато стане дума за протести, а в земеделието те обяснимо са свързани с икономически и никога с политически искания, някой ще каже, че не е редно да правим аналогия между протестите след 10 декември с тези, които родният бизнес неуспешно се опита да осъществи през ноември. Само че, исканията на фермерите отдавна не опират само до едното субсидиране, защото и децата у нас разбраха, че то се прилага крайно изкривено. Разбра го и еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен, който без да иска при посещението си у нас предизвика не само комедийно разнопосочни протести, но успя все пак да си поприказва и с реалните фермери. А те точно и ясно му казаха, че така нареченото сближаване (конвергенция) с колегите им от Западна Европа е крайно необходимо, защото у нас подпомагането не се прави на ферма, а на площ. И, че зад субсидирането на хектар у нас често се прокрадват схеми и схемчици около ливади и пасища, които вместо да отидат при реалните животновъди, пълнят нечии каси.
Затова и когато арогантността на политиците достигна предела на нетърпимост, народният гняв буквално изригна – не само срещу държавните управници и местните им наместници, но и срещу свикналите да редят кабинетите в милото ни отечество. А младите лица на площадите този път им подсказаха, че не само 2026-та, но и годините след нея няма да са като досегашните.
Но да се върнем към фермерските протести, които още през 2023 година у нас бяха подети от второто поколение земеделци. Не, това не са младите хора до 27- годишна възраст от генерацията „Зет“ (Gen Z, или „Джен Зи“), които видяхме по сегашните политически митинги из цялата страна. Земеделските протести у нас са доста по-различни. И началото им започна още през 2008 година, когато хората осъзнаха, че с влизането ни в Европейския съюз и отварянето на пазарите страната ни като с вълшебна пръчица се напълни с плодове и зеленчуци не само от ЕС, но и от съседните балкански държави, които с конкурентните цени и сивия сектор, влизащ в страната почти без обмитяване, скоростно сринаха производството на традиционните български зеленчуци.
Ще припомним, че и през 2008 г. най-мащабни бяха протестите на зърнопроизводителите, които завардиха дори Шипченския проход, сигнализирайки на безпомощните български политици, че в преговорите с ЕС по никакъв начин не са защитили интересите на сектора, както са го направили колегите им в Полша, Чехия и Унгария. Тогава водачите на митингите бяха основно от генерацията „Хикс“ (X), на родените между 1965 и 1980 г., а след 2016 г. към тях се присъединиха и протестиращите от генерацията „Игрек“ (Y)– родените между 1981 и 1996 г.
Обзор на 2025 г. - еквилибристики с цените
Последните години главоболията на родните земеделци не опират само до природните катаклизми, световните зърнени пазари и екологичните изисквания, но също в липсата на коопериране, на единна браншова камара, която да защитава интересите на бизнеса и в липсата на реална политика за възстановяване на напоителните системи, разграбени преди близо 20 години. Затова и редица подсектори от земеделието, водени от асоциацията на зърнопроизводителите, решиха да поискат оставката на земеделския министър Георги Тахов, който за 11-те месеца управление на кабинета „Желязков“ се ограничаваше единствено с редовните плащания на фермерите – и нищо повече. Само че, от един министър ни се иска само да се държи като шеф на фонд „Земеделие“, но да се вслушва и в предложенията на цялата земеделска общност. Защото новите поколения не искат земеделие от големи латифундисти, нито на празните села, а държава, която да си припомни как точно преди 100 години, между двете войни е хранела със селскостопанската си продукция целия континент.
Затова и с днешните си протести двете поколения X и Y, чиито земеделски стопанства са натрупали над 25-годишни истории, искат да оставят нормално бъдеще не само за генерацията Gen Z, но и за поколенията „Алфа“ и „Бета“, родените между 2010 и 2024 г., а и малчоците, родени след 2025-а. Към тях полека се присъединяват и още млади българи, завърнали се от странство и работещи в други професии, за които екологичното земеделие се превръща в неизследвана, но привлекателна територия. На този етап тези хора може би се броят на пръсти, но всички те ценят природата и дълбоко се замислят какво бъдеще ще остяват за своите деца.
Основание за оптимизъм дават и сигналите от земеделците в останалите държави в Европейския съюз, защото на 18 декември цялото фермерско войнство изригна срещу новите политики на Общността, които са на път да „поставят в ъгъла“ отрасъл, осигуряващ препитанието не само в нашия континент. И понеже 2026 година ще бъде решаваща за преговорите между бранша и политиците в Брюксел за финансираето на бъдещата Обща селскостопанска политика, затова и българските фермери със сигурност ще трябва сериозно да се захванат с решаването на своите си проблеми. Като първо започнат със своето обединение.
