В последните месеци от силно турболентната за земеделските производители 2025 година Синор.бг представи позициите на редица фермери с дългогодишен опит в агросектора, чиито становища ясно и безокмпромисно обобщиха негативите на едно крайно несполучливо за земеделския сектор управление, по време на което нищо от приоритетите, за които секторът настояваше да бъдат прокарани, не намери адекватно решение през 2025-а. Нито за проектно възстановяване на хидромелиорациите, нито в областта на поземлените отношения, нито в обуздаването на цените на храните, нито в защитата на сектора, който от 36 години се бори за браншово обединение.
След трета поредна година на безводие и унищожителни за реколтата летни горещини хората от сектора очакваха политиците най-после да гласуват планираните от земеделския министър 350 милиона лева като първи транш за възстановяване на напоителните системи – нищо от това обаче не се случи. С огромни мъки, опитвайки се да спазят финансовите критерии за приемане на еврото от 2026 г., бюджетните еквилибристики на финансовото министерство стигнаха само за отпускане на 27 милиона лева за покупка на помпената станция на язовир „Пясъчник“ от бюджета за 2025 г. Те обаче са крайно недостатъчни за следващите етапи на неговата реконструкция, така че водата от този язовир да напоява полетата в Южна България.
Затова и браншът гледа с огромна тревога в бъдещето, тъй като поредната политическата криза, в която потъваме от началото на декември, поставя десетки въпросителни пред нереализирания бюджет за 2026 г. И каквото и да предвиждаме за следващата година в областта на селското стопанство, то би потънало в мъглявината на политическата безизходица, в която България затъна след 2021 г.
И понеже по традиция чиновниците лесно се измъкват от собствените си бъркотии, оправдавайки се с негативните ефекти от политическите кризи, ще се опитаме да припомним безсилието на щатните бройки в МЗХ да изработят планирания от предишния редовен кабинет проектозакон за агрохранителната верига, който трябваше да сложи ред във веригата на изкупуване на първичната продукция от фермерите. И да стопира неизгодните търговски договори, които родните производители са принудени да сключват по веригатата до крайните потребители. Преди в МЗХ да го разработят, фермерите се обърнаха към управленците с думите, че повече не искат да са в миманса, където политиците ги държат повече от 35 години и настояха за създаването на поне един закон, който да ги защитава.
В продължение на седем месеца така наречените експерти на МЗХ само имитираха дейност за нормотворчество, прикривайки икономическата си и юридическа немощ. Фиаското беше предначертано, затова и в края на годината никой не потита защо законопроектът за агрохранителната верига така и не влезе за обсъждане в Народното събрание.
Да се върнем обаче към метаморфозите на пазара на храните, когато още през януари 2025 г. първите изненади дойдоха с поскъпването на хляба, след като парламентът върна 20-проценттното ДДС, прилагано преди това заради ковид пандемията. Поскъпването на тока и увеличаването на минималната работна ръка беше другият фактор за ценовия скок при хляба средно с 30-50 стотинки за килограм. Без да предизвикваме паника със сегашната аналогия за поредни поскъпвания, ще припомним, че цените на тока, чийто пазар от 1 юли 2025 година беше либерализиран и за битовите потребители, ще продължава да влияе върху промишленото производство на храни и от януари 2026 г.
Още повече, че много преди приемането на еврото повечето производители на храни лека-полека коригираха цените си нагоре, така че инфлацията, доказана от НСИ, постави всички ни пред свършен факт по отношение на пазара на основните храни в потребителската кошница. Колкото до опитното зайче „Магазини за хората“, те трудно биха компенсирали крайно бедните хора и това пролича още с първите обекти, които се откриват само в региони с преобладаващи гласоподаватели за една от политическите партии, познайте коя! И макар че, през пролетта и българите бойкотираха търговските вериги заради високите цени, хората не успяха да постигнат справедливост.
Очевидно България отдавна държи първенството с пазарните аномалии, затова ще припомним думите на експерта от Института по икономически изследвания при БАН Огнян Боюклиев, който в интервю за Синор.бг по повод проектозакона за агрохранителната верига, дадено през юни, ясно показа огромните разлизи в политиките срещу спекулата, прилагани в други държави от ЕС и в България, които бъдещите ни управленци би трябвало да коригират.
„Напоследък у нас много се заговори за спекула, затова потърсих колеги юристи с голям опит по прилагане на стопанското ни законодателство. И всички те са единодушни, че нито един стопански закон не посочва точно какво означава спекула – няма такова понятие“, обясни експертът. И припомни, че основното правило за търговеца е да купи нещо по-евтино и да го продаде по-скъпо. Точно тук авторите на закона, чиято цел е да защитават българското производство, е трябвало да дадат определение точно какво означава български продукти, защото в момента у нас масово се внасят плодове, зеленчуци, мед, масло и какво ли още не отвън, след което се препакетират и никой не им забранява да сложи знака „Произведено в България“ на този внос. В същото време в Гърция знакът „Произведено в Гърция „се слага само върху продукти, които са произведени от гръцки земеделци и животновъди. Върху етикети се посочва не само мястото на животновъдния обект, но и на преработвателя. Докато у нас 80 на сто от колбасите се произвеждат от свинско или телешко месо, внесено от ЕС или други държави". Дали тези месни продукти може да се нарекат български, след като месото не е от наши свинеферми“, риторично пита доц. Боюклиев. Пояснявайки, че за разлика от лесното препакетиране, което правят вносителите-прекупвачи, месопреработвателите са вложили много труд, енергия, подготовка на рецептури и др. „Проблемът е, че тези практики не са регулирани в нито една наредба, нито в законите, а си съществуват свободно. В този смисъл проктозаконът за агрохранителната верига е трябвало да регулира именно тези аномалии, защото те са в основата на спекулата, срещу която негодува всички“, поясни доцентът.
Попитан как изискванията за фиксираните търговски надценки по търговската верига би стопирала процеса на поскъпването на храните, Боюклиев кратко обясни, че не вижда как физически процесът ще бъде контролиран - припомняйки, че агенцията по храните (БАБХ) контролира само качеството, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - картелните споразумения и монополът.
„Ако административно наложиш подобни надценки, както е указано в закона, административно е почти невъзможно да контролираш този процес“,обясни икономистът.
И припомни, че през юни 2025 г. излезе и докладът на Европейската комисия за инфлацията при храните в държавите от Европейския съюз, от който ясно се вижда, че България е на много високо ценово равнище по отношение на храните. В ЕС България е държавата с най-ниската изкупна цена на млякото и най-високата цена на кравето мляко, продавано като краен продукт в магазините. В същото време сме на последно място по заплати и пенсии - явни противоречия, които с този закон той не вижда как ще бъдат преодолени.
„Говорят, че при подготовката на закона за взели за пример френската обсерватория, която следи цялата верига на доставки от полето до магазините. Само че тази обсерватория не е създадена да налага административни мерки, за разлика от нашия проект. Френските експерти следят чрез нея веригата от полето до щандовете, като целта е да анализира проблемите и ако се появат, да ги отстраняват. Като работят по новите политики в областта на сектора“, обясни доц. Боюклиев. И с изненада посочва, че според българския проект контролиращите органи ще влизат в магазинчетата и ще проверяват какво ли не – това обаче не трябва да става избирателно.
На въпроса как трябваше да се процедира в подготовката на проекта, за да изпълни заложените цели, експертът кратко обяснява, че „преди да направят този закон, те трябваше да намерят отговор на въпроса защо у нас не се купува местната продукция – която като качество е по-хубава, тя е пресна, продава се в рамките на един ден или на седмица от нейното узряване и се търси от българските потребители“.
Вижте цялото интервю с икономиста Боюклиев
С този закон администрацията трябваше да се придържа стриктно към директива на Европейския съюз, гарантираща пълна проследяемост на качеството на храните по веригата на храните, смята екпертът. И със съжаление отбелязва, че тя има препоръчителен характер и не е задължителна като регламентите на ЕС. „Изненадвам, че управляващите избягват тази тема, а за мен тя е ключова, защото дефинира точното проследяването на качеството във всички звена“, заключава експертът.
Неслучайно приключваме с този дълъг цитат на Боюклиев, защото 2026 година е на прага ни, а съществуващите контролни органи само привидно продължават да имитират наблюдение и контрол. И защото цялата ни политика по отношение на агросектора и производството на храни се оказва поредният лош театър, в който политиците си правят, каквото искат, а фермерите за съжаление остават в миманса.
