От последните статистики на агроминистерството се вижда, че за последните 16 години използваемата земеделска площ (ИЗП) в страната е намаляла от 50 милиона декара през 2009 г. на 45,8 млн. дка през 2025 г. Като тзи спад основно се дължи на силното намаление на площите с угари, високопланинските пасища и затревените слабо продуктивни площи. Колкото до намалението на зеленчуковите градини, там климатичните промени нанасят ужасяващи удари, които трудно ще бъдат избегнати без напояване.
Отново ще ползваме актуалните данни на МЗХ, за да ви представим с колко декара са намалели площите при някои от наблюдаваните терени, влизащи в състава на ИЗП.
Този път ще сравним данните при угарите, чийто размер за десет години се е стопил над два пъти. И от близо два милиона декара (1 915 370 дка) през 2016 г. през 2025 г. площта им вече е паднала до 773 840 дка.
При високопланинските пасища се наблюдава аналогична тенденция, която се изостря през последните четири години. Докато през 2022 г. тези красиви и необходими за животновъдите терени са надхвърляли 1 милион декара (1 199 960 дка), съхранявайки над 17% от изпползваемате площ в цялата страна, през тази година размерът им вече е само 835 670 дка.
Огромно е намалението и при затревените земи със слаб продуктивен потенциал – това са затревени повърхности (извън високопланинските пасища), ниско продуктивни, характерното за тях е, че никога не се косят. Те се класифицират тук единствено в случай, че се използват редовно от животните за паша. Преди четири години тези терени са заемали 8 812 790 декара, докато през 2025 г. са намалели до 5 834 460 дка.
Единствено постоянно продуктивните ливади почти запазват общите си площи, като от 2022 до 2025 г. има слабо намаление. От 3 980 370 дка преди 4 години сега те са върху 3 036 170 дка.
Статистиката води на отчет и необработваната земя, която включва както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя. Тези земи се водят като използвани за земеделско производство повече от пет години и експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. Ако преди 4 години като неизползвани са се водели 2 040 260 декара, то тази година площта им намалява, тоест превърнали са се в обработваеми. През 2025 г. те са с 1 процент по-малко, или намалели са до 1 930 580 дка.
Твърде тревожно е състоянието на семейните градини, които през 2016 г. са заемали 153 670 декара, докато през тази година хората се грижат за 111 380 декара. Значителен спад има също на зеленчуковите градини и тези с протеинови култури – грах, боб леща и др. Ако преди 10 години зеленчуци са се гледали върху 466 290 декара, тази година декарите са едва 308 870 дка. При боба и лещата площите са съответно 339 280 преди 10 години и 268 790 дка – през 2025 г.
Спад има и при овощните градини – от 835 720 дка през 2022 г. през тази година декарите са 796 710.
