Малко след като България влезе в Европейския съюз, през 2009 година площта на земята със селскостопанско предназначение (ПССП) в страната е достигала 54 милиона декара, докато 16 години по-късно тя значително намалява до близо 47,7 милиона дка. Свиване се наблюдава и на използваната земеделска площ (ИЗП), която през 2009 г. е достигала 50 млн. декара, а през 2025 г. пада до 45,8 млн. дка.
Това показват данните на анкетата за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК), която се провежда всяка година и чрез нея се проследява не само обработваемите площи, но и изменението на заетостта на територията на страната. Самата анкета се провежда от 1998 г. насам.
Статистиката на МЗХ посочва, че в резултат на направения контрол върху над две трети от изследваните точки, които се актуализират често, се наблюдава намаление не само на размера на постоянно затревените площи, но до намаление и на използваемата земеделска площ (ИЗП), и на площта със селскостопанско предназначение (ПССП). Особено осезателно изменението се вижда през последните четири години – между 2022 и 2025 година.
За незапознатите, в понятието площ със селскостопанско предназначение (ПССП) влизат освен обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи със селскостопанско използване (вкл. високопланински пасища и затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал), но също и семейните градини и необработваните повече от пет години земеделски земи.
Колкото до използваемата земеделска площ (ИЗП), тя е формирана от обработваемата земя за отглеждане на: пшеница; ечемик; ръж и тритикале; овес; царевица; ориз; други житни (включително сорго, просо, елда) и смесени житни; цвекло (захарно); индустриални текстилни култури (памук, лен, коноп); слънчоглед; тютюн; индустриални маслодайни култури; други индустриални култури (включително ароматни, медицински и етерично маслени); картофи; боб, грах, бакла; леща, нахут и други варива; пресни зеленчуци без боб и грах; окопни фуражни култури; други фуражни едногодишни култури; ливади засети с бобови растения; ливади засети с житни растения и постоянни продуктивни ливади; угари и оранжерии; от трайните насаждения са включени кайсии; череши и вишни; праскови; сливи; круши; ябълки; други плододаващи дървесни видове; смесени насаждения от плододаващи дървесни видове; смесени – различни плододаващи дървесни видове и друго производство; лоза (чиста култура); смесени насаждения: лоза - овощна градина; смесени: лоза – други култури; дребни плодове и други различни култури; постоянни продуктивни ливади; високопланински пасища; затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал; ливада – овощна градина и семейни градини.
За да е ясно на земеделците как намалява българската земя през последните години, ще представим данните за размера на ПССП и на ИЗП за последните четири години. През 2022 г. площите селскостопанската земя са възлизали на 52 260 870 декара, което е 47,1% от площта на България. През 2023 г. ПССП намалява леко - до 5 208 482, или 46,9% от общата площ. Същото е и през 2024 г., когато спада до 5 215 876 дка, или 47%. Общото намаление между 2024 и 2025 г. е 8,4 на сто.
Най-голямото намаление обаче се отчита през 2025 г., когато от 5,2 млн. декара ПССП пада на 4 775 137 дка, или 43 на сто от общата площ на страната.
Подобна е картината и при използваемата земеделска площ (ИЗП), която в годините от 2022 до 2024 г. намалява минимално. Докато през 2025 г. орязването й е значително - през 2025 година се наблюдава намаление с 8,6% спрямо предходната година. Ето и точните размери на ИЗП от 2022-а до 2025 г. – 50 220 620 дка, или 45,2%; 50 029 920, или 45,1%; 50 140 530, или 45,2% и 45 820 790 дка, или 41,3% от общата територия на страната.
(Следва продължение)
