В страната се напояват 758 200 декара, дъждуването заема най-малко площи

Преди три години стопанствата в България са напоявали едва 758 200 декара, като в тези площи влизат освен 350-те хиляди декара, за които държавното предприятие „Напоителни системи“ подава вода към фермерите, също и частните инвестиции, направени от земеделски производители в капкови и дъждувални системи. 
Това показва статистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2023 година, когато за първи път е обобщена информацията за броя на стопанствата и декарите, които се напояват по гравитачен път, чрез дъждувални системи и с капкови инсталации. Най-голяма е площта на полетата, където водата се подава гравитачно – 370 800 декара, следват площите с капкови инсталации – 276 550 дка и най-слабо е развита дъждувалната мрежа, която е и най-скъпа – обхваща 110 850 дка през 2023 г.
Изследването дава картина и за това как са разположени хидромелиорациите в 6-те национални района на планиране – Южен централен район (областите Пловдив, Хасково, Смолян, Пазарджик и Кърджали), Северозападен район (областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч), Северен централен район ( с областите Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра), Югозападен район ( с областите София – град и област, Перник, Кюстендил и Благоевград) , Югоизточен район (с области Бургас, Ямбол, Стара Загора и Сливен ) и Североизточен райони (с областите Варна и Добрич).
Интересното е, че капковото напояване се прилага от най-много стопани в Южния централен район – 4 105, което е обяснимо поради безводието и икономичното ползване на водния ресурс при този начин на напояване. Общата площ там е 123 200 декара, което е малко под половината от всичките капкови полета, регистрирани преди три години. Стопаните от Югоизточна България са на второ място – там капковите системи напояват над 66 хил. дка.
Стопанствата с капкови системи в страната преди три години са наброявали 9 153, докато ползващите гравитачното напояване са били 14 809. Всички те по естествен път са напоявали 370 800 дка. Най-големите стопанства с гравитачни канали отново има в Южен Централен район – 6 874 стопанства с напоявана площ от 233 740 дка. Следват Югоизточният и Югозападният райони, където площите са съответно 72 620 дка и 27 660 дка. 
Най-малко са стопанствата, инвестирали в пивоти и други системи за дъждуване. Преди три години подобни хидромелиорации са регистрирани в 757 стопанства, притежаващи 110 850 дка поливни градини и ниви. Лидер и при тези системи е Южният централен район, където се напояват 32 410 дка, докато в цяла Западна България тези инвестиции са минимални – върху 43 720 декара.