Морковите са култура, която предпочита глинесто-песъчлива, добре структурирана почва, богата на органична материя и с рН между 6,0 и 6,8. В нашата страна те се сеят три пъти годишно – за ранно, средно ранно и късно производство, като за по-ранна реколта могат да се засяват и предзимно.
Често се случва да останем разочаровани от качеството и вкуса на морковите – вместо апетитни кореноплоди, те са неугледни и безвкусни. Този неуспех се крие в грешки, допуснати при отглеждането им.
Защо морковите растат деформирани и безвкусни и кои са основните причини?
Морковите обичат богата на органична материя почва, но градинарите понякога обогатяват почвата щедро с пресен оборски тор, вярвайки, че това е най-добро за тях. Оказва се, че този вид подхранване не само не помага, но подлага на истинско изпитание оцеляването им.
Внасянето на прясна органична материя преди засяване на семената води до катастофални последици за формата и вкуса на кореноплодите.
Активното разлагане на оборския тор в почвата създава агресивна среда, която буквално деформира нежните кълнове. Кореноплодите, опитвайки се да избегнат препятствието и да оцелеят в търсене на благоприятни условия, започват да се разклоняват и изкривяват.
Това поражда и друг проблем – излишъкът от наличен азот заставя растенията да развиват интензивно листна маса за сметка на кореноплодите. Морковите изразходват цялата енергия за развитие на буйна надземна част, докато кореновата система се развива слабо и формира плътна структура. Кореноплодите са силно разклонени и деформирани, а за вкусовите качества има много да се желае – те са с горчив вкус и груба текстура.
Прясната органична материя привлича вниманието на основния вредител – морковената муха. Ларвите на насекомото прогризват множество ходове и повреждат сериозно кореноплодите. Това не само влошава формата и вкуса им, но ги прави негодни за дългосрочно съхранение.
Строгото спазване на правилата е много важно и може да предотврати подобна ситуация. Внасянето на пресен оборски тор преди засяване на семената е груба грешка.
Морковите обичат рохкави и добре аерирани почви с неутрална киселинност, а най-добрите предшественици са тези, които са били подхранвани с органична материя. Участъци, на които са отглеждани преди това зеле, краставици, домати, лук, чесън или картофи, щедро подхранвани с компост или хумус, се считат за идеални. Морковите, засети след тях, получават всички необходими хранителни вещества в достъпна и балансирана форма. Те ще пораснат гладки, сладки и ще постигнат сортовите си характеристики.
Не се препоръюва да се отглеждат след магданоз, копър, целина и пъщърнак.
Ако почвата е бедна, тя трябва да се подготви преди засяване, като се обогати с добре угнил компост или хумус.
Минералните торове, особено калий и фосфор, също насърчават формирането на висококачествени кореноплоди.
Основният принцип е умерено и правилно подхранване, като спазваме правилата на сеитбообращение. Това ще елиминира разочарованието от неугледните и безвкусни моркови.
