Копа и Коджека алармират за нарастващият износ на ориз от Източна Азия, които предизвиква тревога в редица държави по света, причинявайки засилен натиск върху вътрешните пазари. Тази глобална тенденция вече оказва сериозно влияние и върху европейските фермери и кооперативи. Производителите настояват за спешни защитни мерки.
От Копа и Коджека отбелязват, че все повече страни предприемат действия, за да защитят местното си производство. Данни, публикувани тази седмица, показват, че американски политици предупреждават за рязко увеличен внос и нелоялни търговски практики от големи международни производители, които подкопават вътрешния пазар на ориз и застрашават жизнеспособността на стопанствата. За последните две десетилетия вносът в САЩ е нараснал с над 250%.
Подобни процеси се наблюдават и в други части на света. Мароко наскоро започна разследване за защитни мерки, след като вносът на ориз се е увеличил повече от два пъти само за няколко години, нанасяйки сериозни щети на националното производство. Филипините също вече предприемат стъпки за въвеждане на защитни механизми в отговор на сходен натиск.
Тези действия очертават ясна глобална тенденция – дори конкурентоспособни страни производителки на ориз са изправени пред дестабилизиращ ръст на вноса и търсят инструменти за осигуряване на справедливи пазарни условия.
Европейският съюз не прави изключение. Чрез редица международни споразумения ЕС предоставя преференциален достъп до своя пазар, което води до засилен внос от страни като Камбоджа, Мианмар, Индия и Тайланд. Това поставя под постоянен натиск европейските производители и застрашава сектор, който е ключов за заетостта в селските райони, опазването на околната среда и производството на качествена и устойчива храна.
В навечерието на гласуването в Европейския парламент по Общата система за преференции, европейските оризопроизводители настояват за балансиран и пропорционален отговор. Те призовават за намаляване на прага за автоматично задействане на защитни механизми, договорен в рамките на тристранните преговори през декември 2025 г.
Целта не е ограничаване на търговията, а гарантиране, че секторът на ориза в ЕС ще може да продължи да изпълнява своята важна роля – да поддържа жизнени селски райони и да осигурява високи стандарти в производството на храни.
