Краставиците могат да се засяват директно в почвата, но добрият разсад винаги се отплаща щедро. Получаваме реколта с 2-3 седмици по-рано, а растенията са с добре развита коренова система и закалени. Важно за разсада е да се вземат предвид някои особености на краставиците и да се избере правилно оптималното време за засяване.
Грешки при отглеждане на разсад за краставиците
Най-често срещаната грешка при отглеждане на разсад е твърде ранното засяване на семената. Времето трябва да бъде съобразено с климатичните особености на региона и конкретните условия за отглеждане – в закрити съоръжения или на открито. Прерасналият разсад е блед, издължен и с тънки стъбла, трудно се адаптира след засаждане на постоянно място и е предразположен към инфекции.
Златното правило за краставиците: разсадът да е на 25-30 дни, преди да бъде засаден в оранжерията или на открито, като добавяме плюс-минус няколко дни. Ако времето за засаждане на постоянно място е 1-10 май, когато заплахата от възвратни студове е преминала, тогава връщаме 30 дни назад и получаваме времето за засяване на семената за разсад, което е 1 април. Не трябва да се засяват по-рано, защото краставиците са бързорастяща култура и не се нуждаят от дълъг период в „детската градина“. Обработените семена не се нуждаят от накисване в стимулатори, а се сеят директно в почвата.
В какво да засяваме семената?
Краставиците не понасят пикиране и трябва да се засяват в отделни контейнери (пластмасови или торфени), но с вместимост 0,4-0,5 литра. Семената се поставят на дълбочина 1,5-2,0 см върху плоската страна или с кълновете нагоре (ако са покълнали). Добре е до поникването контейнерите да се покрият с фолио и да стоят на топло място (25-27 градуса по Целзий), като почвата се навлажнява с пулверизатор.
Веднага след поникването разсадът се премества на много светло място и температурата се понижава до 20-22 градуса за няколко дни, а след това, малко по-топло. Разсадът се полива с отстояла вода със стайна температура, защото студената ще шокира корените и те ще престанат да функционират, което ще забави развитието.
При поливане отгоре струята трябва да бъде тънка и по-близо до стъблото, за да попива бавно. Налива се до излизане на вода от дренажните отвори.
При долно поливане излишната вода се отстранява 30 минути след това.
Тъй като торфените контейнери „дишат“, влагата се изпарява не само от повърхността на почвата, но и през стените. Това е плюс, защото корените получават повече кислород, но е и минус – почвата изсъхва по-бързо. Влагата трябва да се следи постоянно, защото краставиците са влаголюбива култура.
