Насекомото, известно в специализираните източници като царевичен пробивач Ostrinia nubilalis (Pyrausta nubilalis), е пеперуда от семейство Огневки (Pyralidae). Видът е установяван във всички части на страната. От културните растения напада царевицата, конопа, хмела, но не е изключено да нанесе вреда по слънчогледа, пипера и др. видове от различни ботанически семейства.
Пеперудата достига с разперени крила до 32 мм. Тялото е дълго около 14 мм. Големината зависи от пола. При този вид мъжките са по-дребни от женските и тялото им е по-тънко. Предните крила са бледокафяви до бледожълти. Върху тях напречно се отличават две по-тъмни зигзаговидни ивици. Такива има и върху задните, които са по-светли. Гъсеницата е жълтосива понякога с червеникав примес. Има надлъжна тъмна ивица по гърба. Главата, гръдният щит и аналният отсек са кафяви. Върху второто и третото гръдно членче има четири напречни черни щитчета. Какавидата е светлокафява до кафявожълта. Има в задния край приспособление с наподобяващи кукички 4 израстъка.
Царевичният пробивач има две поколения за година. Зимува като възрастна гъсеница в стъблата на нападнати културни и диви видове. При царевицата повечето гъсеници са във вече прибраните стъбла, а не в растителните остатъци на полето.
През пролетта, когато температурата се стабилизира около 15 – 16℃, започва какавидирането. Преди какавидирането възрастната гъсеница изгризва кръгъл отвор в стъблото, без да засяга външната обвивка. Валежите през пролетта, които навлажняват стъблата, са благоприятни за какавидирането. Какавидният стадий продължава две – три седмици. Понижаванетго на температурите и обилните валежи удължават срока.
Пеперудите от новото поколение се явяват през пролетта, когато има цъфтящи растения за дохранване на полово недоразвитите женски, приемащи цветен нектар. Те са активни след залязването на слънцето. Храненето и чифтосването са през нощта. Тази особеност позволява за прогнозиране на летежа да бъдат използвани светлинни уловки. Оплодените женски снасят от 2 до 70 яйца. Те са подредени като люспите на риба. Снасянето започва в първото десетдневие на май. През този период царевицата вече е развила няколко листа, подходящи за разполагане на яйцата.
Развитието на зародиша продължава от няколко дни до две седмици. Гъсениците повреждат стъблото, метлицата, кочаните и зърната в тях. При по-слаби растения е възможно стъблата и метлиците да се пречпят от вгризалите се вредители. Повреди могат да бъдат установени и по млечните зърна в кочаните. Развитието на ларвното поколение продължава до началото на август. Следва период на покой и презимуване.
При нападение на конопа младите гъсеници се вгризват в стъблото. Тогава листата в редицата над отвора увяхват и по-късно загиват. В хода на храненето гъсениците изгризват надлъжно стените на вътрешността. Възможно е изгризването да стане и като полукръг. Гъсениците завършват развитието си в стъблата. Там правят кръгъл отвор в стъблената стена и го замрежват с паяжина. Какавидата е разположена в рехав пашкул.
Пеперудите от второто поколение се появяват след около две – три седмици и това съвпада с изметляването на царевицата. Снасянето на яйцата става по младите зелени растения, където условията за развитие на бъдещото поколение са най-благоприятни. Излюпените гъсеници се вгризват веднага в стъблата. Оптималната температура за тяхното развитие е около 25℃. От нападнатите царевични блокове неприятелят може да се прехвърли върху пипера. При този зеленчуков вид гъсениците се хранят със семената на чушките. Слаби нападения са отчетени при просото, но без особено стопанско значение (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
