В годишния отчет на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за 2023 година, представен пред Европейската мрежа по конкуренция и публикуван неотдавна на страницата на ведомството, България отчита цялостната дейност срещу нелоялните търговски практики, особено при продажбите на хранителни стоки. Предпоследният доклад описва картината на родния пазар преди две години, когато за първи път започна поскъпването на храните в търговските вериги, само че контролът, оказан от КЗК по онова време, сякаш се е размил във времето. И вместо още тогава да се въздейства срещу нарушителите, две години по-късно –в началото на 2025 година, всички потребители бяхме смаяни от поредния ценови стрес, с който търговските вериги и до днес продължават да облъчват българския потребител.
Неизменно възниква въпросът как така КЗК, която още преди две години започна проверки на ценообразуването при храните, не наказа виновните. И защо през лятото на тази година за пореден път започна да готви анализ на цените по веригата от производителя до търговската верига?
За да не сме голословни, ще припомним две важни събития от 2023 г., които не са приключени до края на същата година, а поради липса на доклад на КЗК за 2024 г. не е ясно дали има наказани за нелоялните търговски практики.
При първата проверка от 2023 г. Комисията се е самосезирала срещу търговска верига „Кауфланд“ за проучване на евентуално извършени нарушения от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), в глава „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“, четем в доклада. „Производството по преписка е номер 1187/2023 г. и е образувано служебно – „с решение на КЗК (самосезиране) на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК срещу „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД във връзка с извършено предварително проучване поради нарастващите цени на дребно (към крайните потребители) на хранителните продукти в магазинната мрежа в началото на 2023 г. и конкретно в големите търговски вериги. След анализ на събраните в предварителното проучване информация и доказателства, касаещи дейността на търговска верига „Кауфланд“, свързана със сключване на договори и споразумения за рамкови условия с доставчиците/производителите през 2022 г. (вкл. на месо и колбаси, мляко и млечни продукти), се установи, че в тях се съдържат клаузи, които може да попадат в обхвата както на абсолютните, така наречените условни забрани (от Глава седма „б“ от ЗЗК, включително чл. 37б, ал. 1, т. 4) - искане на плащания от доставчика, които не са свързани с продажбата на хранителни продукти на доставчика, както и искане за плащане от доставчика при влошаване на качеството, бракуване и/или липси на хранителни продукти, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато това не се дължи на причини, за които доставчикът отговаря. Третата причина е забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица) и чл. 37 в, ал. 1, т. 1, отнасяща се до връщане от купувача на непродадени продукти, без той да е заплатил да тях и/или за изхвърлянето им“.
Производители на праскови се обявиха срещу тетора на веригите
Фермерите още тогава упрекваха търговските вериги и заради отправено към тях „искане за заплащане на рекламни дейности на купувача, искане за намаление на цените на продуктите със задна дата пряко или чрез налагане на необосновани отстъпки, бонуси и такси или предоставяни услуги. Всичко това е било предмет на проверките на КЗК, но към края на 2023 г. ведомството е продължавало да проучва данните по преписката, затова и до днес решение по повдигнатите обвинения няма.
Затова пък още тогава Министерството на земеделието и храните (МЗХ) започна работа по така наречения Закон за агрохранителната верига, където се предвиждаха глоби срещу подобни нелоялни практики, прилагани срещу фермерите. Окончателният вид на този закон се видя едва през пролетта на тази година, но до този момент отправените от бизнеса критики не дават основание да мислим, че парламентът ще приеме този норматив в първоначално замисления му вид, който трябваше да гарантира защита на правата на земеделците при изкупуването на пресните плодове и зеленчуци.
Примерът с „Кауфланд“ е доказателство за това как бавното действие на проверяващите може да отклони вниманието на обществото от проблем, чието решение трябваше да бъде оповестено още преди две години.
В доклада на КЗК за 2023 година комисията по конкуренцията отчита, че е дала оценка и на Проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните, който МЗХ по онова време подготвяше. Цитираме дословно позицията на експертите.
„С Решение № 347/06.04.2023 г. КЗК изрази становище, че регистърът ще осигурява достъп до актуална информация в реално време за движението на хранителните продукти по цялата верига на доставки от производство до дистрибуция. Достъп до Централния регистър за проследимост на храните ще имат посочените в наредбата институции, както и бизнес операторите, които са задължени да подават данни. Сред предвидените данни, които ще се събират в регистъра са получени и доставени количества, търговец на едро, производител/износител, получател.
КЗК обърна внимание, че обменът на стратегическа търговска информация може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията, тъй като намалява стопанската независимост на пазарните агенти при вземане на решения и премахва стимулите им да се конкурират. Член 13, ал. 1 от Наредбата предвижда информацията, събрана в системата да се ползва само от държавните институции, а бизнес операторите единствено да въвеждат изискуемите данни по електронен път, без да могат да извършват справки в базата данни. В същото време в описаната в чл. 7 от Проекта процедура за включване в информационната система на Централния регистър, която се отнася и за бизнес операторите, е предвидено към заявлението да се приложи и списък на оправомощените лица, които ще обработват, подават и получават тази информация. КЗК счита, че чл. 7, ал. 2 следва да се прецизира, така че да е категорично ясно, че бизнес операторите нямат достъп до информацията в регистъра”.
През тази година Институтът за пазарна икономика излезе с анализ на дейността на КЗК при ценообразуването на храните, в който се дава информация за периода от 2021 до 2024 г. В него се припомня, че продажбите и потреблението на храни имат съществено макроикономическо значение. През 2023 г. продажбите на дребно на хранителни продукти достига 26,7 млрд. лева. Храните и напитките съставляват 31,1% от потребителската кошница на домакинствата. Същевременно, именно хранителните продукти отчитат висок ръст на цените в периода 2021-2023 г. – за 2021 г. инфлацията при храните е 8,9%, през 2022 г. е 26,1%, а през 2023 – още 5,6%. Анализирането на ролята на КЗК в сектора на производството и търговията с храни е важно за идентифициране и справяне с предизвикателствата, които засягат всички заинтересовани страни. За сектора – насърчаване на здравословна конкурентна среда; за потребителите – гарантиране на справедливост, прозрачност и разнообразие; за компаниите – изясняване на правните граници и насърчаване на устойчивия растеж, се посочва в анализа на ИПИ.
През последните пет години (периода от октомври 2019 г. до октомври 2024 г.) КЗК е взела общо 32 решения в областта на защитата на конкуренцията при производството и търговията с храни. Те покриват всеки от наблюдаваните от КЗК предмети. С най-голям брой са решенията, свързани със забраната за нелоялна конкуренция – 19, или близо 60% от общия брой решения. Забранени споразумения, решения и съгласувани практики се разглеждат в четири от случаите, а концентрация между предприятията – в три. Две са решенията, касаещи секторни анализи, както и забранени търговски практики. По едно са решенията за злоупотреба с монополно или господстващо положение и за забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
Решенията по тези 32 случая на КЗК относно производството и търговията с храни са разнообразни:
* Голямата част от решенията са свързани с образуването на производство - 12 броя (38%). Част от решенията съдържат и предварително изследване на случаите. Пет от тях пък започват и завършват с окончателно решение в рамките на разглеждания период.
* В осем случая КЗК установява извършено нарушение и нарушителя и налага имуществена санкция. Санкциите са за общо над 4 млн. лева.
* Седем са решенията, с които комисията установява, че не е извършено нарушение. В част от случаите КЗК установява нарушение и налага санкция, след като предходно решение за липса на нарушение е обжалвано във ВАС и върнато на КЗК за преразглеждане.
* В три случая КЗК разрешава концентрация, с което се потвърждава обичайната практика КЗК да не открива предпоставки за създаване или засилване на господстващо положение и по този начин да се уврежда ефективната конкуренция на съответния пазар.
* С едно решение КЗК приема секторен анализ. Става въпрос за случая с високите цени на олиото в началото на 2022 г., които КЗК изследва две години и през 2024 г. заключава, че цени се базират на обективни икономически фактори.
* С друго решение КЗК приема становище. То е по искане на Министерство на земеделието относно Проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните. С препоръка за прецизиране на някои текстове КЗК одобрява проекта.
През март 2023 г. КЗК започва няколко производства на евентуални антиконкурентни практики. Става въпрос за рязко и масово покачване на цените на хранителните стоки и по-специално яйцата и млечните продукти, а целта на КЗК е да провери големите търговски вериги и сдруженията на млекопреработвателите и на птицевъдите за наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики при производството и търговията с храни. Производствата все още не са приключили, но в едно с решението за започване на производствата, КЗК прави предварителен анализ на случаите. Регулаторът изхожда от следната презумпция: „Широко известно е, че големите търговски вериги, които са в преки договорни отношения с производителите, притежават значителната „сила на купувач“, която упражняват при договаряне на условията по договорите си. От другата страна на това правоотношение са производителите, които самостоятелно трудно биха могли да окажат влияние върху условията по договора. Отделно от това, тенденцията за членуване в подобни организации от страна на голяма представителна маса от производителите в един и същи сектор благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение. Такова съгласуване може да доведе до завишаване на цените дори и на ефективни пазарни участници с по-ниски разходи, предвид потенциала за по-висока печалба, който такова поведение носи, посочват икономистите от ИПИ.
В допълнение, често организацията събира и разпространява между своите членове чувствителна търговска информация, като по този начин улеснява антиконкурентното координиране между тях.“ С тези „широко известни“ твърдения КЗК на практика създава презумпцията за виновност на големите търговски вериги и асоциации на производители на различни стоки. Още повече, те се превръщат в приета истина, като така предотвратяват нов анализ на обстоятелствата и взаимоотношенията на всеки отделен пазар при възникване на казус. В друго производство със същия предмет, КЗК цитира и практиката на СЕС: „ЗЗК приема за забранено поведение всякакви формални и неформални стопански отношения между независими предприятия, посредством които се постига съгласие за координация и съгласуваност, с което те ограничават или могат да ограничат свободата си да определят самостоятелно и независимо своето поведение на пазара.
Практиката на КЗК, ЕК и СЕС приема, че „споразумение” по смисъла на общата забрана по чл. 15 от ЗЗК съществува, когато е налице съвпадение на волята на поне две предприятия, независимо под каква форма същото е изразено. Формата на проявление на общо волеизявление не е от значение. Наличието на споразумение може да бъде установено, като се докаже както пряко, така и непряко волеизявление на икономически независими субекти на пазара. Споразумение може да съществува и в рамките на току-що започнал процес на преддоговорни отношения, при които се постига съгласуване на волите на страните, което е от естество да доведе до координиране на стопанското им поведение на пазара. За установяване съществуването на споразумение, попадащо в обхвата на конкурентноправните норми, е достатъчно предприятията да са изразили общо намерение да съблюдават определено поведение на пазара.“ Така, понятието „съгласувана практика” е дефинирано в ЗЗК като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия, а в практиката си експеритте посочват, че тя представлява форма на координация между предприятията, които, без да са постигнали споразумение помежду си, съзнателно заместват рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях, се посочва в доклада на ИПИ.
А фермери и потребители за пореден път се питат защо цели две години държавните контролни органи не са приключили с оценката за това как търговците по веригата образуват цените на храните и защо българските продукти струват като тези в държавите в ЕС, само че доходите на домакинствата у нас са в пъти под тези в останалите държави от Общността. И защо наредбата за регистъра за проследимостта на храните така и не беше приета. Да, фигурира в проектозакона за агрохранителната верига ( Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни), но този закон май е обречен да не бъде приет.
Екатерина Стоилова
