От 2021 година досега, когато беше одобрена наредбата за интегрирано производство на растенията и растителните продукти и контрола върху този тип производство, Българската агенция за безопасността на храните (БАБХ) е успяла да регистрира едва две земеделски стопанства в цялата страна. И двете прилагат интегриран подход в отглеждането на царевица, слънчоглед, тритикале и пшеница и са вписани в регистъра на БАБХ през декември 2024 година, съобщиха от ведомството.
Що е то интегрирано производство - първа част
Да достигнеш само до две ферми, след като с производство на зърнени, зеленчукови и овощни култури се занимават близо 70 хиляди души в страната (поне 68 хиляди кандидатстват за подпомагане по директните плащания), със сигурност не е добър сигнал към държавните служители, назначени да провеждат новите политики в родното земеделие. Нормално е да очакваме от Министерството на земеделието и храните да въвеждат стимули за фермерите, защото към този момент единственото им подпомагане е по линия на екологичните схеми. А всички знаем, че при екосхемите се прилагат малка част от изискванията на интегрираното производство. С други думи, нормативно администрацията е изработила цяло ръководство за прилагане на този тип производство, но липсва най-главното – финансовата подкрепа, така че повече от двама фермери в страната да успеят да покрият разходите си при отглеждането на културите. Към момента всеки роден фермер, който прилага часто от екосхемите по директните плащания на декар получава общо като подпомагане едва 30 лева субсидия. В същото време, заради климатичните промени добивите рязко спадат и ако искат да правят допълнителни разходи по интегрираното производство, на фермерите ще им трябват много повече от 30 лева на декар субсидия. Ако искат да продължат да се занимават с производство, което щади природата. Защото при съществуването само на две стопанства България се нарежда на минус 27-мо място по прилагане на интегрирано производство.
Ще припомним кои са основните принципи в този тип производство, за да стане ясно с какво допълнително трябва да се занимава всеки земеделец извън пряката му дейност. А то се прилага върху всички икономически важни земеделски култури (зърнено-житни, зърнено-бобови, зеленчукови - при полско и оранжерийно производство, овощни, ягодоплодни, технически и етеричномаслени) и на други земеделски култури, за които има разработени ръководства за интегрирано управление на вредителите.
Земеделските стопани, които извършват интегрирано производство, независимо от видовете земеделски култури, трябва да прилагат 18 дейности:
1. засаждат или засяват културите при оптимална гъстота съгласно технологията на отглеждане и да използват подходящи устойчиви или толерантни сортове растения и стандартни или сертифицирани семена и посадъчен материал;
2. отглеждат културите в почви с подходящи агрохимически показатели;
3. извършват своевременно всички необходими агротехнически мероприятия;
4. прибират реколтата в техническа зрялост;
5. спазват необходимите санитарно-хигиенни изисквания;
6. подбират торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, според етапа на развитие на растението и наличността на хранителни вещества в почвата, съгласно схемата за наторяване от плана за интегрирано производство;
7. осигуряват оптимална почвена реакция за културите и ако е необходимо, варуване или гипсуване на почвата в съответствие с резултатите от агрохимическите изследвания;
8. поддържат селскостопанските машини, специализираната техника и оборудването за прилагане на продукти за растителна защита чисти и в изправно състояние;
9. предприемат мерки за опазване на полезните организми и да съхраняват тяхната естествена жизнена среда;
10. извършват системни наблюдения за наличието на вредители;
11. по време на вегетация на растенията най-малко веднъж седмично да обследват съответното поле за проследяване на динамиката на развитие и разпространение на вредителя;
12. водят дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене по образец, утвърден съгласно чл. 3;
13. прилагат най-подходящите растителнозащитни мероприятия, като предпочитат използването на агротехнически, механични или биологични средства и ограничават използването на химични средства до минимума, необходим за поддържане на популацията от вредители под прага на икономическа вредност;
14. използват информацията, съдържаща се в издаваните от ОДБХ периодични бюлетини и/или други материали, за оповестяване на появата, разпространението и развитието на икономически важните вредители по земеделските култури и средствата за борба с тях;
15. изграждат и поддържат екологична инфраструктура във и около стопанството за подпомагане на биологичния контрол срещу вредителите, като около полетата с площ, по-голяма от 10 хектара, се оставя ивица с широчина 5 метра (път около полето, канал или наклон на канал, гранична площ или площ за маневриране на машините), в която не може да се използват минерални торове и продукти за растителна защита; в защитната площ могат да се поставят къщички за птици или пръчки за кацане на птици (най-малко 10 броя на хектар);
16. съхраняват документите, свързани с покупката на посадъчния материал, семената, продуктите за растителна защита, торовете и материалите за варуване и гипсуване, и фитосанитарните паспорти на растенията и растителните продукти в срок от 5 години;
17. съхраняват опаковките на семената до прибирането на реколтата;
18. съхраняват резултатите от агрохимическото изследване най-малко до получаване на данните от следващото изследване;
19 извършват дезинфекция, дезинсекция и/или дератизация на складовете, в които съхраняват растенията и растителните продукти, произведени чрез интегрирано производство.
За да изпълнят всичко това, земеделците са длъжни да ползват и консултантски услуги. И когато от 2021 година досега само двама души в страната са успели да произвеждат интегрирано, всеки човек от бизнеса ще ви каже, че някой в администрацията ни има огромен дълг към родните земеделци.
Екатерина Стоилова
