Агрономът с дългогодишна практика и автор на Климатека Роман Рачков представя непозната досега по нашите ширини здравословна храна – амарант, която е една от най-обещаващите нишови култури за съвременния агробизнес, поради високата му екологична адаптивност, бързо развитие и способност да издържа на екстремални условия.
Публикуваме със съкращение неговата разработка, посветена на множеството приложения на това растение, всичките части на което могат да се консумират - за разлика от много други зърнени култури.
Способността за висок добив и кратките му производствени цикли също го правят потенциално решение за справяне с хранителната несигурност.
Растението е идеална култура за едно климатично неутрално сеитбообращение, тъй като е устойчив на болести, засушаване, може да бъде отглеждан без риск за консуматора на маргинални, засолени и замърсени почви.
Все повече хора преминават към балансирани диети и осъзнато хранене, а интересът към суперхраните продължава да нараства. Увеличава се и броят на хората с глутенова непоносимост, което допълнително насочва търсенето към алтернативни зърнени култури.
На този фон амарантът бързо набира популярност. Благодарение на богатото си съдържание на висококачествени протеини, фибри и минерали, той се превръща в предпочитан избор на пазарите, ориентирани към здравословно хранене и устойчиво потребление.
Амарантът е с високата си хранителна стойност и се използва като зърнена култура и фураж, но и в индустрията – за биогорива и пластмаси. Все повече фермери, включително и в Европа, започват да отглеждат амарант. Непретенциозен за отглеждане, може да се използва в регенеративното земеделие, за възстановяване на засолени и замърсени почви.
Според доклад от април 2025 г., който дава данни от 2021 г., когато световният пазар на амарант е бил оценен на приблизително 6 млрд. щатски долара, се очаква да расте с годишен темп от 10–12% през следващото десетилетие. До 2035 година се очаква да достигне до 31,5 млрд. щ.д. Този ръст се дължи на две основни причини – нарастващото търсене на безглутенови, растителни и функционални храни, като и на климатичната му адаптивност и приложението му в устойчивото земеделие.
За съжаление, България е изключение в тази тенденция, въпреки че условията в страната са идеални за отглеждането му.
Аграрният сектор в страната ни трудно се насочва към търсене на алтернативни култури с висок пазарен потенциал. Очевидна е липсата на пряка и ефективна обратна връзка между аграрната ни наука, през съветническите служби в земеделието, която да допринесе за осведоменост на фермера за нови за него възможности, свързани с тези култури.
Амарантът има приложения в много сфери: от хранителната индустрия и здравеопазването до екологични и индустриални решения.
Растението е част от семейство Amaranthaceae, към което принадлежи и добре познатия ни щир. Той е силно развито растение с месести стъбла с височина до 2,5 м. Цветовете са събрани в дебели, обемисти, класовидни метли и в зряло състояние имат дължина до 30 см и диаметър до 20 см, тежат до 1 кг. Семената му са много малки, но многобройни – достигат до половин милион в една метлица. Няма друга земеделска култура с такъв коефициент на възпроизводство.
Всички части от надземната част на растението могат да се използват както за човешка консумация, така и за фураж – семена, листа и стъбла. Амарантът е суперхрана: в няколко супени лъжици от него са концентрирани невероятни здравословни ползи за организма. Той повишава енергията и издръжливостта. Премахва умората и тонизира. Вкусът му е неутрален и се съчетава с практически всякакви видове ястия. В 100 гр. амарант се съдържат около 370 килокалории.
Амарантът е отлична алтернативна култура в условията на променящ се климат поради няколко ключови предимства, които го правят устойчив и подходящ за отглеждане при неблагоприятни климатични условия.
На първо място той е устойчив на засушаване и толерантен към високите температури. С това той е подходяща култура за райони, страдащи от липса на валежи, каквито наблюдаваме в Североизточна България.
Растението може да се отглежда на различни типове почви, включително върху маргинални и слабоплодородни терени и такива, подложени на засоляване.
В процеса на вегетация, амарантът проявява висока устойчивост към болести и неприятели, което намалява рязко нуждата от употреба на синтетични пестициди и торове. Това намалява екологичното му въздействие и го прави подходящ за устойчиво земеделие, което става все по-важно в условия на променящ се климат.
Семената съдържат висококачествени протеини, които включват всички незаменими аминокиселини. Освен това амарантът е източник на фибри, витамини (като витамин B и E) и минерали, като калций, магнезий, желязо и калий. Амарантът не съдържа глутен, което го прави идеален избор за хора с глутенова непоносимост.
Зелената маса на амаранта е богата на протеини, желязо и витамини А и С. Той е богат и на суров протеин: сухото вещество съдържа 12–23%, листата – 12-33%, стъблата – 12-15%. Показателите са сравними с тези на спанака и на пшеницата.
Амарантът допринася също и за смекчаване последствията от климатичните промени чрез улавянето на въглероден диоксиди и подобряване на почвеното здраве. Неговият бърз цикъл на растеж предлага допълнителни ползи за фермерите. При избор на подходящи линии или сортове с по-къс вегетационен период растението е способно да даде две реколти годишно, първата за зърно, а втората като листен фураж.
Сее се при затопляне на почвата, на дълбочина 1,5–2 см, с широкоредова или непрекъсната сеитба. Нормата е 0,3–3,0 kg/ha според целта. За силаж – при междуредово разстояние 40–60 см. Валирането преди и след сеитбата е задължително. Поникването започва 5–8 дни след сеитбата.
Реколтата за зелена маса се прибира в началото на цъфтежа – тогава съдържанието на протеин е най-високо. За силаж – от пълен цъфтеж до млечно-восъчна зрялост. Закъснението води до влошено качество.
При зърнопроизводство семената узряват поетапно, като долните листа падат. Прибирането е двуфазно, последвано от сушене с редуване на топъл и студен въздух. Семената се съхраняват при влажност 12% за запазване на кълняемостта.
