Ацтеките вярвали, че амарантът (кучата лобода или щир) притежава свръхестествени магически сили и го използвали за различни ритуали. Малко сведения за това са запазени до наши дни, защото конкистадорите забранили не само ритуалите, но и отглеждането на растението. Днес то е неизменна част от традициите и културата на Мексико и Перу. По време на фолклорни карнавали жените танцуват със снопове амарант на гърба си или го носят като бебе.
Видове и характерни особености
Това уникално цвете принадлежи към голямото семейство Щирови, част от което е и известният у нас плевел щир, наричан още куча лобода. Известни са над 65 рода и около 900 вида. Една част от тях са обявени за вредни и инвазивни плевели, но много от познатите видове се отглеждат със стопанска цел.
Амарантът е едногодишно, бързоразвиващо се растение, което достига на височина от 0,3 до 2-3 м. Високата му декоративна стийност се дължи не само на цветовете – тъмночервени, пурпурни, розови, оранжеви, жълти и бели, но и на листата, които са оцветени в червено, виолетово, жълто или зелено.
Растението се чувства най-добре при температура 25-30 градуса, но издържа на леки замръзвания, а също и горещини до 45 градуса.
У нас амарантът се отглежда предимно с декоративна цел, като по-популярни са видовете петльов гребен, опашат щир и червенолистен.
С висока декоративна стойност са сортовете Гъливер, Изумруд, Триколор и Елбруст.
Амарантът намира широко приложение и като фуражна култура. Отглежда се за храна на птици и животни. Много популярен сорт е Белосеменен.
От семената на амаранта се правят варива, брашно и това ги прави много ценна храна не само за спазващите безглутенова диета, но и за всички останали хора, защото съдържат голямо количество висококачествени протеини.
Те съдържат уникалния протеин лизин в много по-големи количества. Популярни в кулинарията са пуканките от амарант, които намират приложение при изработване на шоколадови изделия и в сладкарството.
Листните видове, които са богати на витамини и микроелементи, се използват за салати, ястия, супи и сокове.
Високата концентрация на антиоксиданти и фитостероли го прави много полезен за терапевтични цели при лекуване на язви, възпаление на гърлото и висок холестерол.
От семената се извлича студено пресовано масло, което се използва в кулинарията, в козметиката и за лечение на много кожни болести.
Отглеждане
Амарантът се отглежда от семена, които се засяват през март на дълбочина, не по-голяма от 1,5 см. При температури над 15 градуса поникват за 4-6 дни. След появата на 3-4 листа растенията се пикират, но може и само да се разредят. Върховете се прищипват и по този начин се стимулира развитието на кореновата система.
На открито се засаждат в края на април и началото на май, когато са преминали опасностите от застудяване. Амарантът е непретенциозно растение и не изисква особени грижи, но можем да вземем предвид следните условия:
1. Амарантът обича слънчевата светлина и топлина. При такива условия ще расте не само много активно, но и цветовете и листата ще имат по-ярка окраска.
2. Амарантът не обича много влажните и заблатени почви, а също и преполиването.
3. Харесва наторяването с азотни съединения, но трябва да се внимава при подхранването на листните сортове, защото се увеличава съдържанието на нитрати.
4. Желателно е засаждането на по-заден план в цветната градина на по-високите сортове, което ще подчертае тяхната красота и висока декоративна стойност.
Вредители и болести
Най сериозни щети нанасят листните въшки и дългоносника. Въшките се активизират при мрачно и дъждовно време. Личинките на дългоносника се заселват в стъблата и там се размножават, а заедно с това се забавя развитието. Борбата с тези вредители предвижда използването на специални пестициди.
