Начало » Новини » Света
07.05.2025 г.

Държавите членки трябва да внасят повече от 1% от БВП в бюджета на ЕС след 2027 г.

ЕП гласува резолюция за визията на МФР
Държавите членки трябва да внасят повече от 1% от БВП в бюджета на ЕС след 2027 г.

След оспорвани дебати, проведени на 6 май в Европейския парламент, днес депутатите решиха, че многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейския съюз след 2027 г. трябва да отразява актуалните геополитически, икономически и екологични реалности и да бъде гъвкав. Визията и исканията на Европейския парламент за бюджета на ЕС за периода 2028-2034 г. бяха изложени в резолюция, приета днес от депутатите, съобщиха от пресцентъра на Европарламента.

В текста, приет с 317 гласа „за“, 206 гласа „против“ и 123 гласа „въздържал се“, членовете на ЕП призовават за значително по-амбициозна многогодишна финансова рамка (МФР), която да отговори на нарастващите очаквания на гражданите на ЕС в условията на глобална нестабилност. Настоящият таван на разходите от 1% от брутния национален доход на държавите членки от ЕС не е достатъчен, за да се справи с нарастващия брой кризи и предизвикателства, твърдят членовете на ЕП. С оттеглянето на САЩ от глобалната им роля разходите ще трябва да се насочат към агресивната война на Русия в Украйна, сложната икономическа и социална обстановка, изоставането в конкурентоспособността и влошаването на кризата с климата и биоразнообразието, пише още в резолюцията.

Отхвърля се предложението за единни национални планове

Парламентът отхвърля идеята на Европейската комисия (ЕК) да възпроизведе модела "един национален план за всяка държава членка" на Механизма за възстановяване и повишаване на устойчивостта. Вместо това членовете на ЕП призовават за структура, която да гарантира прозрачност и парламентарна отчетност и да включва регионалните и местните власти и всички заинтересовани страни. В резолюцията се потвърждава и ролята на политиката на сближаване за задълбочаване на единния пазар, намаляване на неравенството и борба с бедността.

Конкурентоспособност и отбрана

Евродепутатите смятат, че предложеният "фонд за конкурентоспособност", който ще обедини няколко съществуващи програми, е недостатъчен. Вместо това те призовават за нов целеви фонд, предназначен за привличане на частни и публични инвестиции чрез подкрепяни от ЕС механизми за намаляване на риска. Според тях е необходимо да се увеличат разходите за отбрана, но това не трябва да подкопава социалните и екологичните разходи или дългогодишните политики.

Опростяване, гъвкавост и върховенство на закона

Следващият дългосрочен бюджет трябва да намали ненужната бюрокрация за бенефициерите, но не трябва да дава на Комисията повече свобода на действие без демократичен контрол от страна на Парламента. Един по-опростен бюджет трябва да бъде и по-прозрачен бюджет, казват евродепутатите.

Гъвкавостта на разходите също е от ключово значение - капацитетът за реагиране при кризи трябва да бъде включен в бюджета за всяка област на политиката, като хуманитарната помощ бъде отделена.

Следващият бюджет трябва да включва два специални инструмента: един за помощ при бедствия и друг за други непредвидени предизвикателства. Членовете на ЕП настояват достъпът до средствата да бъде обвързан със спазването на ценностите на ЕС и върховенството на закона и се застъпват за интелигентен механизъм на обвързване с условия, за да се избегне санкционирането на бенефициерите за действията на техните правителства.

Изплащане на дългове и съвместно вземане на заеми

Членовете на ЕП настояват, че изплащането на разходите по заемите по NextGenerationEU не трябва да застрашава финансирането на ключови приоритети на ЕС. Те призовават за ясно разграничаване на погасяването на дълга от разходите по програмите и настояват Съветът да приеме нови, реални източници на приходи. Съвместното вземане на заеми се разглежда като жизнеспособен инструмент за справяне с кризисни ситуации в целия ЕС, като например сигурността и отбраната.

"Искаме следващият дългосрочен бюджет на ЕС да бъде по-добре подготвен, да отговаря на днешните предизвикателства - да помага на Европа да действа бързо в кризи, да защитава по-добре своите граждани и да изгражда по-силен и по-конкурентоспособен Европейски съюз. Искаме също адекватна подкрепа за нашите дългогодишни приоритети като селското стопанство и сближаването. Предлагаме отговорно и обосновано увеличение на следващата МФР, с което да бъде преодоляно остарялото ограничение от 1% от националния брутен продукт на държавите в ЕС. Ако искаме ЕС да направи повече, трябва да му предоставим съответните средства. Европейският парламент ще одобри само една устойчива на бъдещето МФР, която е гъвкава, ефективна и готова за изпълнение до 1 януари 2028 г. Ето защо настояваме преговорите да започнат веднага след представянето на предложението на Комисията през юли месец", заяви съдокладчикът Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния).

Припомняме, че настоящият дългосрочен бюджет на ЕС изтича на 31 декември 2027 г. Многогодишната финансова рамка (МФР) се изготвя за период от седем години и в нея се определят максималните тавани на разходите за различните области на политиката.

След като са получили съгласието на Парламента, предоставено от мнозинството от неговите членове, правителствата на ЕС приемат регламента за МФР с единодушие. Приоритетите на Парламента имат за цел да бъдат включени в предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, което трябва да бъде публикувано през юли 2025 г.

Държавите членки трябва да внасят повече от 1% от БВП в бюджета на ЕС след 2027 г.
3256
 

Последни материали
Виж
ДФЗ преведе 8,7 млн. лева на 5 169 стопани по Еко – БРЕИ
Депутат пита екоминистъра
Ако животните пашуваха в Пирин, Рила и Централен Балкан, пожарите щяха да бъдат ограничени
Вълнуващ ден за Kubota – официално откриха новата европейска централа на Kubota!
Пита и бъдещи поскъпвания
КЗК натиска търговските вериги да се изповядат за цените на храните
Компенсациите варират от 70 евро до 5301 евро на декар
Гръцките фермери получават 12 млн. евро безвъзмездно за наводнени ниви, вижте ставките по култури
Определени са ставките по еко схемата - Еко-БРЕИ
Свързани материали
Виж
Предстоящ Комитет по наблюдение на Стратегическия план
МЗХ иска от агробизнеса да се откаже от 38 милиона лева за сметка на „Напоителни системи“
Първа дискусия по еврозаконодателството
През септември ЕК може да обяви бюджета за ОСП на България
Предложение на бранша
НАЗ: Държавата да заделя 20% от бюджета на всяка интервенция за зърнопроизводство
С най-голяма сума в ЕС е Полша
България ще получи 22,3 млрд. евро за земеделие, региони и миграция след 2027 г.
Седмичен доклад на Синор.БГ
Ако изтърпят следващата ОСП, през 2040 г. фермерите ще работят в рая
След днешната среща в Брюксел
Проданов: ЕК ни предлага със 100 млрд. евро по-малък бюджет и силно орязани тавани на плащанията
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини