За периода от 2011 до 2024 година разходите за персонал на заетите в обществения сектор в България са нараснали ударно до 46% от Брутния вътрешен продукт на страната (БВП), което ни нарежда на второ място след Румъния по номинален ръст на разходите в Европейския съюз (ЕС). Това констатират от Института за пазарна икономика (ИПИ) в алтернативния бюджет за 2026 година, официално обявен на 19 ноември, броени дни, преди Народното събрание да започне дебата по проектобюджета, предложен от кабинета.
Според Евростат за 13-те години до 2024 г. средният ръст на разходите за администрация в Европейския съюз е бил около 60%, докато в Румъния скача на 280% а в България се е повишил с 3,3 пъти – до 240%. Изводът на икономистите от ИПИ е, че това е значително по-висок ръст от средния дори за страните от Централна и Източна Европа.
Тъй като рекордните разходи от близо 46% от БВП ще предизвикат увеличение на данъчната тежест върху работещите и нарастване на публичния дълг с 10 процентни пункта в средносрочен период, а правителството предлага този дълг да се вдигне до 37% от БВП през 2028 г., от ИПИ смятат, че „тази политика се отклонява от традицията в държавните финанси в последните повече от две десетилетия и заплашва да събори модела на финансова стабилност и изпреварващ икономически растеж“. Затова в алтернативния си бюджет ИПИ предлага дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж.
Затова и в рамката на ИПИ за алтернативния бюджет се дават следните предложения:
Ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38% от БВП и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите. Това ще стане, ако се спазва твърдо правилото в Закона за публичните финанси, което гарантира запазване на финансовата стабилност и не зависи от темпа и мащаба на използване на европейските средства - максималният размер на националните разходи по консолидираната фискална програма да не надвишава 38 на сто от БВП.
* Поддържане на нива на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен период - избягване на сценария “Румъния” и гарантиране на финансова стабилност.
* Запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 и 2028 година.
* Данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.
* Ударно свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал
* Правило 20/10 за публичния сектор - намаление на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети по трудово и служебно отношение в страната и ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10% от БВП:
* Освобождаване на близо 100 хил. наети в публичния сектор в следващите три години.
* Премахване от 2026 г. на автоматичните правила за формиране на заплатите – най-вече в силовите ведомства.
* Съкращаване от 2026 г. на незаетите щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация.
* Създаване на механизъм за освобождаване на наети в администрацията чрез специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за изплащане на дължимите възнаграждения при освобождаване (до две години).
Ефектът от тези мерки според ИПИ са близо 100 хиляди души по-малко наети в публичния сектор и 1,5-2,0% от БВП по-малко разходи в бюджета в следващите три години.
Още през 2023 г. България е била на второ място в ЕС след Румъния по дял на разходите за вътрешен ред и сигурност с 2,6% от БВП. С увеличаването на възнагражденията, при запазване и увеличаване на заетите в структурите на МВР и съдебната власт, през 2026 г. тези разходи ще нараснат до 3,6% от БВП.
По този начин България ще стане „лидер“ с много голяма преднина и с огромна разлика от средното за ЕС от 1,7% от БВП, се посочва в анализа на икономистите.
В алтернативния си бюджет от ИПИ предлагат и ясен план за публични инвестиции и модел за участие на частен капитал в големи публични проекти. За целта трябва да се приеме дългосрочна програма за капиталови инвестиции, в т.ч. увеличение на тол таксите и програма за транспортна свързаност.
* Да има прозрачни правила за достъп и мащаб на общинската инвестиционна програма, в т.ч. прозрачност и регистър на всички плащания, както и удължаване на срока за изпълнение поне до 2029 г.
* Да се дадат на концесия големите инфраструктурни проекти и инвестиционни ангажименти на държавата – постигане на поне 2% от БВП инвестиции на частния сектор в публична инфраструктура.
Икономистите дават добри идеи и за политиките на местно ниво.
* Преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица (2 пр.п.) към общините и постигане на 40% собствени приходи в местните бюджети.
* Актуализация на данъчните оценки и възможност за по-гъвкава политика на местно ниво за определяне на данъка.
* Намаление на броя на общините и въвеждане на модел на споделени услуги, в т.ч. по отношение на стратегическото планиране и програмиране, възлагане на обществени поръчки и инвестиционна политика.
В алтернативния бюджет на ИПИ се дават ценни съвети за структурни промени и намаляване на бюджетните разходи и в съдебната власт.
