Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена е с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание, а страданията Христови са прелюдия към вечния живот. На Велика събота Христос слиза в ада, за да проповядва победата над смъртта и дявола и да изведе към царството небесно душите, които с вяра са очаквали неговото идване.
Според апостол Петър на шестия ден от страстната седмица "Христос умря, за да ни заведе при бога, веднъж пострада за греховете ни, праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, той,като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница".
Според преданието учениците заедно с Христос погребват своята надежда и вяра, но не и любовта си. За тях смъртта на учителя е неочаквана, независимо от всички негови предупреждения.
Евангелистите премълчават за това какво са преживели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите "останали безмълвни". Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието. А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на умрелия...
Спуска се нощ. Дреме стражата пред запечатания гроб. Изведнъж подземен удар разтърсва хълма. С грохот се откъртва скалата. Силна светлина, подобна на мълния поваля стражата на земята.
И тогава всички виждат, че гробът е празен. Стражите се разбягват в ужас. Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим.
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):
Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.
