След двайсетдневната информационна кампания, която Министерството на земеделието и храните проведе във всички области от страната по прилагането на директните плащания от Общата селскостопанска политика ОСП, фермерите задаваха стотици важни за тях въпроси. И понеже голяма част от тях са свързани с поземлените отношения, напояването и климатичните промени, потърсихме за интервю заместник министъра на земеделието и храните Иван Капитанов, в чийто ресор са тези теми. В два поредни броя ще предствим новостите, които ще ви дадат насоки точно какво да очаквате от държавните институции през тази и следващите години.
Г-н Капитанов, по време на информационната кампания в Софийско земеделците отново поставиха въпроса с непрекъснтатите разминавания в статута на ливадите и пасищата за някои от парцелите, които миналата година са били в един слой, а следващата вече са в друг. Хората питат защо биват санкционирани, когато меродавни са само проверките на място, а не тези – от общинските служби?
За разлика от минали години, когато имаше доста неясноти по отношение на изискванията и прилагането на стандартите за добро земеделско и екологично състояние, тази година кампанията премина в делови и спокоен тон. Колкото до актуализацията на допустимите слоеве, знаете, че всяка година имаме самолетно заснемане, което се отразява в ортофото картите. И те са в основата на мониторинговия контрол. От друга страна заявените площи се проверяват не само на място от инспектората на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), които са меродавни. И миналите години, и тази – екипи на общинските земеделски служби също участваха в тези проверки.
За първи път миналата есен службите използваха и дронове, така че способите за контрол бяха цялостни и успяхме да ги приключим инспекциите много по-бързо от предишни години – още през октомври на 95% бяхме извършили тези проверки. И това до голяма степен се дължеше на използването на безмоторните летателни апарати, които намалиха административната тежест за експертите. Постигната беше не само по-голяма точност при замерванията, но за кратко време бяха проверени и по-голям брой парцели.
Държавата ще връща глоби на овощари, наложени преди 2 години
Колкото до промените в слоевете, причините са свързани с обстоятелството, че МЗХ извършва ежегодна актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) чрез теренни проверки и дешифрация на актуални самолетни или сателитни снимки с оглед осигуряване спазването на изискванията в Стратегическия план за условията, на които следва да отговарят постоянно затревените площи, включително тези ползвани за косене. Следва да се отбележи, че основната цел на годишната актуализация на СИЗП е да бъде отразено реалното състояние и ползване на земеделските площи. При установяване, на база извършените проверки, на промяна в земеползването спрямо данните от предходни години, налични при подаването на заявленията за подпомагане, се обновяват съответно и цифровите данни (слоеве) в СИЗП. За кампания 2024 на земеделските стопани беше дадена възможност да подават възражения срещу предварителните данни от СИЗП - физически блокове, площи, подходящи за косене и елементите на ландшафта, поддържани в системата.
Съгласно действащата нормативна уредба, когато е извършена проверка на място, действително данните от нея се използват приоритетно, но следва да се има предвид, че проверки на място от Разплащателната агенция се извършват само на част от заявленията, а за останалите случаи се използва информацията, постъпила от системата за мониторинг на площ и от СИЗП.
Използването на дронове ще помогне ли в Кампанията 2025 г. да не се повторят грешките в планинските райони, за които фермерите предупреждават досега?
На този етап във високопланинските райони проверката с дронове технически е по-трудна за изпълнение, защото при силен вятър или дъжд те лесно могат да дефектират. В страната има и региони, където подобен тип проверки е забранено да се извършват. Колкото до конкретните случаи в Западна България, там законодателството е дало няколко възможности на фермерите да обжалват данните от нашите проверки. Освен възражения, които задължително минават на втора проверка от ДФЗ, те могат да изключат и някои парцели, които са заявили, или пък да се откажат от определена интервенция. В този случай те няма да понесат санкция за всички заявени от тях интервенции.
За да не се получават тези санкции, за които ни информирате, ние призоваваме стопаните да проявят активност и навреме да се информират от фонда и от службите, които могат да проверят, ако част от парцелите им попадат в недопустими слоеве. Всички резултати от Системата за мониторинг на площ се обявява от ДФЗ и се качва в Системата за електронно управление СЕУ.
След унищожителните пожари през миналата година в Югоизточна България имаше ли отказани субсидии заради опожарени площи?
Форсмажорните обстоятелства с бедствените пожари приключиха с пълни обследвания на терените. Там на място хората подадоха заявления за възникване на извънредно събитие, за да не бъдат санкционирани. По този механизъм субсидиите им бяха изплатени, а за унищожените животни се дадоха и обезщетения.
Въпросът Ви по-скоро се отнася онези пожари, които нямат масов характер като бедствията от миналото лято. При тези случаи, стопаните следва да уведомят службите за пожарна безопасност, особено когато пожарът не е възникнал по тяхна вина. Едновременно с това земеделците имат 15 дни да информират ДФЗ за настъпилото събитие. Съпътстващи документи земеделците могат да предоставят по всяко време областните дирекции на ДФЗ.
Компетентния орган извършва експертиза за възникването на пожара и конкретно - за точното местоположение, причината и извършителя. В предходните години при възникване на пожари цялата площ, обхваната от пожара беше изключена от подпомагане. От миналата година след уведомяване на компетентните служби и при възможност от тяхна страна се прави проверка на място и се издава експертиза.
Тази практика ще се прилага и през 2025 г. В случай на щети, в това число активи и продукция, пожарът се класифицира като такъв , от който има икономически загуби и във връзка с това се води досъдебно производство за изясняване на причините и извършителя на събитието.
Проблемът с напояването също е във Вашия ресор, той е приоритет и на правителството. След одобрението на бюджета за тази година с колко процента ще се увеличат площите за напояване, според прогнозите ви?
На последното изслушване в парламентарната комисия по земеделие и гори миналата седмица екипът на министър Георги Тахов даде подробни данни за досега проведените дейности и за плановете през тази и следващите години. Всичките 24 обекта, финансирани по ПРСР за инфраструктурата на „Напоителни системи“, вече са възстановени, само че законово обаче трябва да минат всички процедури по одобряването ми, за да влязат в действие. Поради дъждовете имаме забавяне в изпълнението само по един от тези обекти, но до края на годината смятам, че всички те ще влязат в експлоатация.
Информационна кампания за директните плащания
Колкото до очаквания ефект, само от тези 24 обекта предвиждаме площите за напояване да нараснат общо с 200 хиляди декара, въпреки че за този сезон не всички те ще влюзат в действие. Надяваме се фермерите да успеят да заявят навреме и своите доставки на вода от „Напоителни системи“, така че ефектът да бъде цялостен. Ще припомня, че само през миналата година с вече изградените мощности страната увеличи поливните си площи с 38 хил. дка.
До края на април ще приключи и приемът на проекти за хидромелиорации по Стратегическия план, отворен през февруари т.г., който отново е за инфраструктурата на „Напоителни системи“. Предварителните ни изчисления са, че заложеният бюджет от 90 милиона евро ще стигне за рехабилитация на 40 обекта от инфраструктурата. Както и при ПРСР освен централни канали ще бъдат ремонтирани също дюкери (метални и и бетонни тръбопроводи), помпени станции и други вид инфраструктура. Всичките обекти се намират в региони, където земеделците имат крайна потребност от напояване.
От държавен фонд „Земеделие“ имаме уверение, че тези проекти ще бъдат одобрявани с предимство, така че след приключването на поливния сезон 2025 г. веднага да започне и изпълнението на тези проекти. Идеята е през следващата година, когато влезе в сила и тази инфраструктура, площите за наповане в страната да бъдат увеличени с още 400 хил. декара. Голям ефект се постига и от пестенето на вода, което в „Напоителни системи“ отчитат след приключването на съответната рехабилитация.
По отношение на бюджета, да, имаме одобрен финансов ресурс и очакваме постановлението на Министерския съвет за неговото изпълнение. С него ще се утвърди увеличението на капитала на „Напоителни системи“, което ще бъде поетапно до 2027 г. Имаме готовност да започнем финансирането на проекти, които веднага могат да стартират. Към този момент успяхме да осигурим дори техниката – не само за реконструкцията, но и за почистването на язовирите, защото и то изисква предварителна подготовка. Самата система на държавното предприятие е лишена от капиталови инвестиции и това затруднява цялостната дейност. Предвидени са дейности и по обезпечаването на съответните специалисти, там, където има нужда.
Незабавно ще стартираме и проектирането на съоръжения за следващата година. Заложили сме по 350 милиона годишно да се инвестират в напояване, като очакваме и парламентът да одобри съответния ресурс през следващите години.
Какво постигнахте по отношение на обемите в язовирите, от които земеделците се нуждаят това лято?
За тази година изрично изведохме в наш приоритет изграждането на помпената станция в язовир „Пясъчник“, защото в региони с развито оризопроизводство и зеленчукопроизводство нуждата от вода е огромна. След срещите с министър председателя Росен Желязков и министрите на земеделието, на енергетиката и на околната среда постигнахме споразумения по отношение на водата за напояване, която с предимство трябва да се ползва от фермерите. При обемите от язовир „Белмекен“ и язовир „Батак“ постигнахме баланс – за първия изцяло се спира подаването на вода за електроенергия, а за „Батак“ – наполовина. За целта има промяна в графиците за подаване на водата, така че да черпат вода само по необходимост.
Към този момент средната запълняемост на всичките язовири в страната е точно 39 процента. Но след пролетното топене на снеговете ще има увеличение, така че към май месец ще дадем пълни данни за обемите, с които ще посрещнем лятото.
Не трябва да забравяме и водните обекти, които са на подчинението на „Напоителни системи“, голяма част от тях не са почиствани с години и наносите там създават проблеми. В системата на МЗХ работят 19 комплексно значими язовири, а „Напоителни системи“ оперира и с по-малки водни обекти, които ползват за напояване. Пресъхнали язовири няма. Но пък е важно да решим и другия проблем - с незавършено строителство. Амбициозната ни цел е да продължим тяхното изграждане , а е известно, че привеждането в експлоатация на подобни хидротехнически съоръжения не става лесно и бързо. В момента правим оценка на тези язовири, за да намерим основание за тяхното доизграждане. В тази връзка сме в непрекъсната комуникация с Министерството на регионалното строителство и благоустройството и с МОСВ. Това са комплексни действия, които също ще отнемат доста време.
В крайна сметка, отпадна ли идеята за създаване на единно ведомство, което да поеме управлението на водите в страната?
Тази тема е по-широкообхватна и трябва да се обсъжда на друго ниво. Това, за което в момента се борим, е максимално бързо да решим крайно наболелите проблеми, така че това лято да има повече вода за земеделците. За последния месец и половина се получи изключително добра синхронизация между четирите ведомства – на земеделието, околната среда, енергетиката и регионалното развитие. Съблюдава се общият баланс на интересите, което става в експертен диалог. Отново ще дам пример с постигнатото с енергийното министерство по отношение на ползването на водите на язовир „Белмекен“ и каскадата „Белмекен Сестримо“. След преразглеждането на графиците колегите от Министерството на енергетиката получиха право да балансират енергийната система в критични моменти, в които е необходимо да ползват ток от ВЕЦ-те. А ние – да имаме сигурност и в сезона за напояването, така че земеделците да бъдат обезпечени с необходимите им водни ресурси, а не водата да спира в най-критичните за културите месеци.
(Втората част от интервюто е посветено на поземлената реформа, търговете за пасищата и ливадите, градушките и др. актуални теми )
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
