В последния брой на „Държавен вестник“ бяха обнародвани измененията н Наредба 10 за условията и реда за прилагане на дейностите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в едно от направленията на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г.
Според експерти от Сдружение „Агролинк“ обаче, в тези изменения не се откриват „ключови дейности за постигане на добри резултати след прилагането й“. По думите на Светла Николова в нея е важно да има „подпомагане за отглеждането на стари сортове/сортове за съхранение, които по еволюционен път са постигнали устойчивост към различни климатични условия, независимо дали се отнася до засушаване, наводнение или екстремни високи или ниски температури“. Другото предимство на старите сортове е, че те не се нуждаят от използване на големи количества пестициди и много лесно могат да прилагат практики за интегрирано производство. Затова експертът предлага да се насърчава използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия, а „най-добрите сортове, устойчиви към климатичните условия, са именно старите сортове заради техните генетични особености, еволюирали през вековете и естественият подбор, правен от земеделските производители, те са постигнали най-добрата приспособимост към местните климатични условия“.
Наредба 10 може да изтеглите от тук!
От сдружението подчертават, че в наредба 10 не фигурират застрашени от изчезване местни сортове. Изцяло липсват култури и сортове, които са определени в европейските директиви като сортове за опазване/съхранение, сортове с консервационно значение. Откриваме сортове, създадени през 2024 и лично наградени от МЗХ по време на АГРА 2025 като иновативни, тоест нови, но те не са стари. Те са местни, създадени в България, но не откриваме заплаха от тяхното изчезване.
Сортовете в списъка към Наредба 10 са предимно хибриди, малко от тях са директни и/или стари сортове. Някои култури изцяло липсват. За да бъдат включени стари сортове в дейности, свързани с опазване на околната среда и климат не е достатъчно да се внесат промени в Наредба 10, публикувана на 07.03.2025.
За автохтонните породи субсидиите се вдигат, което е добра новина
Стъпките са в създаването на законова уредба за старите сортове и пълното хармонизиране на българското законодателство с европейските закони:
- Да се създаде каталог към ИАСАС със списък на сортове за опазване. Никога в България не е правен такъв каталог, който ясно да посочва кои са сортове за опазване/съхранение. Има сортова листа, но тя е предимно за хибриди. В Европейския каталог България е изпратила 1 (eдин) стар сорт домати и 2 любителски сорта! Наистина ли сме толкова изостанали спрямо другите страни в Европа?
- Трябва да се направят промени в българските Наредби, свързани с опазването/съхранението на стари сортове и да се допълнят с текстове от европейските директиви, които да позволят да се продават сортове за опазване/съхранение.
- Да се напише нова наредба към Плана за развитие на селските райони, която да бъде насочена и към семепроизводители: Опазване на стари сортове/традиционни сортове застрашени от изчезване с цел опазване на разнообразието и да се приложи Каталог, който да е качен в сайта на ИАСАС и документите към интервенция/ Наредбата.
България е сред малкото страни в ЕС, която не е хармонизирала изцяло законодателството на ЕС, свързано с опазването на старите сортове.
В Германия има центрове за опазване, живи генни банки, които с мрежа от хиляди места в цялата страна опазва, поддържа и увеличава старите сортове, които към 2025 са общо 2 450, от които 91 нови сорта, които се откриват в стари градини. В Австрия има Център за опазване на старите сортове с мрежа в цялата страна, като се поддържат 5 500 стари сорта зеленчуци, овощни и полски култури. Във Франция, Чехия, Словакия, Дания и повечето от европейските страни, вкл. и Босна и Херцеговина има библиотеки за семена за опазване.
„Наистина ли България може да има официално 1 (един) стар сорт домати, няма официален български каталог на стари сортове семена и посадъчен материал и на производителите на стари сортове семена им е забранено да продават“, риточирчон пита д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК. И добавя, че „България е загубила 75% от агро-биоразнообразието. Ако говорим за опазване на застрашени сортови, прилагане на интегрирани практики и сортове, адаптирани към промените в климата, трябва да се започне от семената и достъпът на български земеделски продукти и храни, произведени от български стари сортове“.
През миналата година нвад 40 000 хиляди българи подписаха петицията „Изправи се и защити храната си“. Затова от сдружението призовават МЗХ да продължат дискусиите по темата, като изработят отделен каталог само със старите български сортове.
