Близо 20 години след скандалните заменки на държавни гори по Черноморието и в планинските ни курорти България все още не е възстановила средствата, дължими за неравностойните сделки. При тях ценно национално богатство беше заменено за частни земеделски земи, оценени в пъти по-ниско от стойността на получените горски терени. Възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ трябваше да бъде извършено в периода 2009–2015 г.
През 2015 г. Европейската комисия (ЕК) прие решение, с което обяви помощта, предоставена при заменките през периода 2007–2009 г., за несъвместима с правилата на вътрешния пазар на ЕС. За средствата, свързани със заменките преди 2007 г., не беше поставен същият въпрос, тъй като по това време България все още не беше член на Европейския съюз.
Историята започна още по времето на кабинета Сакскобургготски и продължи при първото правителство на Бойко Борисов, когато министър на земеделието беше Мирослав Найденов. Като представител на държавата той беше длъжен да заведе съдебни дела срещу кокошкарските продажби, тъй като още тогава Европейската комисия ги определи като неправомерно предоставената държавна помощ – сделките не са извършвани по пазарни цени на земеделската и горската земя, а административно бяха определяни с ниски стойности. Оценката беше направена от действащите по онова време горски структури, които са на пряко подчинение на земеделския министър.
След този период държавната власт реално покри голяма част покупко-продажбите и под предлог, че първите купувачи са препродали имотите на пазарни цени, не можеше да им се хване дирята, затова и съдебни дела срещу участващите в схемите така и не бяха заведени. В резултат на което националният бюджет беше сериозно ощетен.
Европейската комисия очакваше приключването на съдебните дела в България, за да установи дали все пак страната ни е успяла да си възстанови средствата от неизгодните сделки, сключвани с титулованите в днешни дни олигарси ( за справка вижте многобройните изказвания на премиера Румен Радев, който обеща война с подобни кръгове). Никой кабинет досега не изпълни решението на ЕК да възстанови 80-те милиона лева (над 40,9 млн. евро), които през 2009 г. страната ни призна като неправомерно отпусната държавна помощ. Затова през 2023 година Съдът на Европейския съюз заведе съдебно дело с искане срещу България да си върне държавните средства.
По този повод при встъпването си на поста сегашният земеделски министър Пламен Абровски коментира, че по повод заменките „ЕС „забавя, но не забравя“. Защото още на 13 ноември 2025 г. Съдът в ЕС излезе със съдебно решение срещу българската администрация, която не е изпълнила задълженията си да възстанови милионите, раздадени на олигарси, които впоследствие бетонираха дюните по Черноморието и изсекоха немалко гори, припомняме ние. Предишният земеделски министър Георги Тахов също не беше предприел действия по повод съдебното решение, в резултат на което сегашното управление на МЗХ има нелеката задача да защитава националните интереси – все пак този бюджет се пълни от всеки данъкоплатец.
Неотдавна в интервю за Синор.бг министър Абровски съобщи, че по решението на Съда на ЕС трябва да се вземе политическо решение. И понеже читателите ни трябва да знаят точно какво съдържа съдебното решение от миналата година, потърсихме информация от европейските институции.
Обвинението на Европейската комисия през 2015 г. гласеше, че „България не е изпълнила задълженията си по член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, тъй като не е осигурила своевременно възстановяването на несъвместимата помощ от получателите ѝ и не е предоставила изисканата информация за изпълнението на решението“, гласи отговорът.
Въз основа на това на 13 ноември 2025 г. по дело C 632/23 Съдът на ЕС постанови решение, според което България не е изпълнила задълженията си да възстанови неправомерната държавна помощ, предоставена при замените на държавни гори срещу частни имоти. Съдът не е определ конкретна сума, която България да заплати като глоба, като страната ни единствено е поела съдебните разноски по делото.
Отделно от тези разноски обаче страната е длъжна да възстанови неправомерно предоставената държавна помощ от получателите ѝ, заедно с лихвите. Точният размер зависи от отделните сделки по замяна на горски имоти и от изчисляването на полученото предимство, затова и в решението не посочва обща окончателна сума за възстановяване.
На въпрос на Синор.бг какво би станало, ако България не изпълни решението на Съда на ЕС и не възстанови неправомерната държавна помощ, получихме подробно обяснение, от което се разбира, че страната може да бъде изправена пред финансови санкции от ЕС, включително еднократна глоба и периодична имуществена санкция.
Санкциите могат да бъдат наложени по следния ред:
1. Нова процедура срещу България. Европейската комисия може да сезира повторно Съда на ЕС за неизпълнение на решението от 13 ноември 2025 г. по дело C 632/23.
2. Еднократна финансова санкция. Съдът може да задължи България да плати определена сума за продължителното неизпълнение.
3. Периодична санкция. Може да бъде определено плащане за всеки ден или друг период, през който нарушението продължава, докато страната не изпълни задълженията си.
Размерът на еднократната санкция би зависил от продължителността и тежестта на нарушението, както и от платежоспособността на държавата, поясняват още юристи от ЕК.
Важно е да се разграничат две задължения: България трябва да предприеме ефективни действия за възстановяване на неправомерната помощ от получателите ѝ, включително дължимите лихви, а евентуалните глоби за неизпълнение са отделно финансово задължение на държавата. Тоест България трябва да осъди хитреците, забогатели на гърба на бюджета и затова е редно да се вземе политическото решение.
