Синор БГ насочи вниманието на стопаните към опасни вредители от сем. Нощенки (Noctuidae). Представен беше жизненият цикъл на вида (Scotia segetum, syn. Agrotis segetum), чиито гъсеници са известни като „сиви червеи”. Към рода (Scotia) от семейството на нощенките спадат още видове: удивителнозначна нощенка – Scotia (Agtotis) exclamationis, ипсилонова нощенка – Scotia (Agrotis) ypsilon, Scotia (Agrotis) vestigalis. Тяхното развитие е сходно с това на зимния сив „червей”. Многоядни видове, чиито гъсеници презимуват в почвата.
Ипсилоновата нощенка има три пълни поколения и четвърто частично. Появилите се през пролетта пеперуди трябва да се хранят. Като храна служи нектарът, също и медената роса, отделяна от листните въшки. Пеперудите приемат и вода. Видът S. (Agrotis) vestigalis има едно поколение годишно. Този вредител е по-рядко срещан в страната. Възрастното е пеперуда с виолетови предни крила. Върху предния чифт се откроява клиновидно петно с кафяв цвят. Има и друго петно, което е с бъбрековидна форма.
Щетите от гъсениците на посочените видове зависят от намножаването им в площите с културни растения. Гъсениците на S. segetum са топлолюбиви. Масовото им появяване не става изведнъж, а в продължение на няколко години с благоприятни температурни условия.
Друго условие е почвената влага. Гъсениците предпочитат 30 – 40% ППВ (ниска почвена влага). По-голяма влажност (около 70 – 75%) е необходима, за да бъдат изградени почвените камери. Продължителните дъждове убиват гъсениците по време на масовото излюпване. В площите с редовно напояване голяма част от снесените яйца и младите гъсеници загиват. Поливането е неблагоприятно и за какавидния стадий, защото какавидите загиват поради недостиг на въздух. Уплътненият почвен слой пречи на пеперудите да излязат на повърхността на почвата. Като цяло предпочитани са рохкавите и отцедливи почви, където има плевелна растителност за изхранването на многоядните гъсеници.
Ипсилоновата нощенка S. ypsilon се развива масово върху площи по поречията на реки, където стават заливания в години с обилни валежи. Видът може да се появи масово и поради миграционните си способности. От голямо значение е храната. Пеперудите живеят най-дълго и снасят повече яйца, когато гъсениците са се хранили с цвекло и лобода. Има данни, че зелето по хранителна стойност също е подходящо, както вече посочените видове. Добри за изхранване са поветицата и люцерната, но не и царевицата.
Посочените условия трябва да бъдат взети под внимание за прогнозата и сигнализацията за борба с вредителите. Обследванията започват в ранна пролет и продължават до края на май. При окопните култури обследването предшества почвената обработка. Младите гъсеници се насочват към свежата плевелна растителност в площите с културни растения, а също и покрай тях. Обследването трябва да обхване и площите с фуражни култури със слята повърхност.
Топлата есен е благоприятна за изхранването на гъсениците на ипсилоновата нощенка S. (Agrotis) ypsilon. Тогава преди застудяването повечето гъсеници от третото поколение какавидират и остават да зимуват заедно с други гъсеници, които не са какавидирали. Гъсениците на удивителнозначната нощенка S. (Agrotis) exclamationis, които не са завършили развитието си до настъпването на студовете, загиват.
Числеността на гъсениците на нощенките е ограничавана от редица хищници и паразити. Яйцата на S. segetum са паразитирани от вида трихограма (Trichogramma evanescens). Гъбни заболявания (мусксардинози), вирусни (гранулози) също увеличават смъртността в популацията на вредителите (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
