След като ви информирахме за идеята на администрацията да бъдат отрязани от подпомагане през тази година земеделци, които отглеждат традионните български сортове, ще представим и становището на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, което е изпратено до Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието. На 12 март неговите членове трябва да одобрят промени в Наредба 10, регламентираща условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманното отношение към животните, влючени в Стратегическия план за развитие на селските райони за периода 2023-2027 г.
Отпадането на всички сортове домати, тиквички, дини и др.
Според тези корекции от списъка за опазване на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското ни стопанство, са премахнати немалък брой стари сортове, което е сериозна заплаха за този изчезващ бизнес. Това се посочва в становището, което публикуваме със съкращения.
„Всеки, който внимателно разгледа приложение 6 от Наредба 10 ще разбере, че то няма никаква реална и стопанска стойност, а е направено в интерес сигурно на някои „специални“ хора или институции". Тези твърдения според нас се дължат на следните факти:
* Не се мисли за здравето на хората, което зависи от консумирането на зеленчуци и плодове, родно производство, защото те не нуждаят от много химикали както вносните, а в същото вмреме са вкусни, благодарение на нашите климатични условия.
* Ръчните операции при отглеждането на нашите зеленчуци имат социален ефект, който те оказват за развитието на селското стопанство и въобще на България.
* Последният и най-важен въпрос е как ще се опазват застрашени сортове, когато няма сортоподдържащи лица, а именно фермерите, които са получили разрешение от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) да подържат тяхното производство.
В предложения за обсъждане списък на застрашените от изчезване местни сортове има одобрени само 5 вида зеленчуци с 8 сорта, от които 4 са за сорта пипер и по един сорт за краставици, зеле, чесън и лук. При плодовете са останали 104 сорта, разпределени по следния начин: 37 сорта ЛОЗЯ, 12 сорта ЯБЪЛКА, 11 сорта СЛИВИ, 10 сорта БАДЕМ, 8 сорта ЧЕРЕША, 7 сорта СМОКИНЯ, 6 сорта КАЙСИЯ, 4 сорта МАЛИНА, 3 сорта КРУША, 3 сорта ПРАСКОВИ, 2 сорта ЯГОДИ и 1 сорт ДЮЛЯ. Съотношението застрашени сортове зеленчуци към застрашени плодове е 1:13 - 8: 104/, или 462,5% повече винени лозя, отколкото всичките площи, заети със застрашени зеленчуци?
НАЙ-ФРАПИРАЩОТО в този списък е, че само за 4 сорта ЛОЗЯ има сортоподържащо лице (сиреч, регистриран фермер), а за останалите 29 сорта изцяло липсват – кой ще бъде субсидиран в този случай, се питаме ние. При малкото застрашени зеленчуци се оказва, че има увеличение на сортоподдържащите лица. Така например при чесъна и лука сорт ,,МЕЛНИШКИ“ нямаше и едно поддържащи лица, а сега с по 7 такива лица. За кого се правят тези промени в наредбата – за определени хора или за за българското население?
Защо застрашените зеленчуци от 91 сорта през предходните години останаха само 5 вида култури от 8 сорта и 51 сортоподдържащи лица? При ПЛОДОВЕТЕ в предходните години имаме 111 сорта, поддържани от 40 лица, а сега имаме 104 сорта, с поддържащи лица – 17 на брой, от които 14 са институти и опитни станции, 2 фирми и само 1 земеделски производител. За всеки трезвомислещ човек е необясним факта, че в предходните години застрашените сортове лозя са 27 с 2 сортоподдържащи лица - 1 фирма и един регистриран стопанин само за 6 сорта, а сега сортовете са увеличени на 37 с 4 сортоподдържащи лица. Коя е причината сортовете лозя да се увеличават с 10 броя, а застрашените зеленчуци да се илиминират с 11 вида, които са 83 сорта? А в същото време старите български сортове лук са ценни и с още едно важно качество – те са естествени антииотици и остават основно лекарство за много българи, особено тези с най-ниски доходи.
Има и друг фрапиращ факт при отглеждането на лук, който в предходните години бе със 7 сорта, сега е само ,,Мелнишки“, който преди беше без сортоподдържащо лице, а сега се оказват седмина. В същото време лук от сорт ,,Лясковски 58“ беше с 11 сортоподдържащи лица, от които 4 са фирми и останалите са земеделци. Това красноречиво доказва, че този сорт лук ,,Лясковски 58“ е препитание за много семейства в определени райони и те не са субсидиевъди, които само чертаят и получават субсидии. Те същевременно осигуряват препитание на много други свои съселяни, които все още са останали в България.
Очевидно, това е начинът да се обезлюдят българските села. Затова се обръщаме към администрацията с молба да преразгледа списъка си, защото с отпадането на тези субсидии, отпадналите стопани ще трябва да се откажат от това производство и да търсят препитание в чужбина заедно с децата си.
В анализа за състоянието на сектор ,,Плодове и зеленчуци“ на МЗХ от 15.01.2025 г., се казва, че вносът на лук през 2024 г. е увеличен с 8,5% в сравнение с 2023 г. в периода месец януари – месец септември, а за същия период износът е намален с 24,5%. За да е имало износ, това означава, че другите народи като японците например, ценят ползите на нашия лук и то на неполивния като ,,Лясковски 58“. Но нашите управници го ликвидират, защото очевидно не правят анализи на производството на чисто българската продукция.
Другият зеленчук, познат и използван също от древността, но също изключен от списъка, е тиквата с познатите ни два сорта ,,Мускатна 51-17“ и ,,Пловдивска 48/4“. Досега 4 фирми и 3-ма фермери са били сортоподдържащи за сорта ,,Мускатна 51-17“, а за ,,Пловдивска 48/4“ са 3 фирми и двама земеделски производители. И тяхната съдба ще бъде като на лукопроизводителите.
Виждаме, че поне подпомагането на застрашените породи животни съществува, което е добра новина. Ставките им на подпомагане са увеличени с над 60 лв. при говедата и същевременно е намален срока им на задържане на 80 дни, или намалението е 3 пъти от първоначалното и ангажимента им също е намален на 1 година. Тук вече не говорим за дискриминация при отделните отрасли, а за липса на информация.
Затова настояваме зеленчуците лук ,,Лясковски 58“, тиквите от свата сорта ,,МУСКАТНА 51-17“ и ,,ПЛОВДИВСКА 48/4“, както доматите и други зеленчуци, още през тази Кампания за директните плащания да бъдат включени в списъка на застрашените от изчезване местни сортове. За да няма дисбаланс между отделните култури, защото България се е гордяла с вкусните си плодове и зеленчуци и защото те са здраве.
