Ако тази година не сте успели да кандидатствате за субсидии при отглеждане на застрашени от изчезване сортове плодове и зеленчуци, може да го направите догодина, защото в този случай не се изисква през следващите пет години да садите културите върху едни и същи площи, както се прилага при други култури. Това разясниха експерти от министерството на земеделието при представянето на мярка „Агроекология и климат“ от новата програма за развитие на селските райони. За да бъдат насърчени стопаните да отглеждат старите български сортове плодове, зеленчуци, роза или лавандула, от еврофондовете се отпускат допълнителни субсидии, които да компенсират но-ниските добиви от тези култури.
За разлика от съвременните хибриди старите сортове дават по-малко плодове и са по-неустойчиви срещу болести, което влияе върху доходите на фермерите. Затова на хектар се отпускат допълнителни субсидии.
При полските култури размерът на годишното плащане е 223,95 евро/ха, за трайните насаждения –787,39 евро/ха, за зеленчуците - 429,48 евро/ха и за ароматно-медицински култури (роза, лавандула и др.) - 536,86 евро/ха.
Минималната площ, с която може да се участва е 1 декар, а максималната 500 дка.
Подпомагат се застрашените от изчезване местни сортове и популации от всички земеделски култури, които са традиционни за отглеждане на територията на Република България. В одобрения от министерството списък фигурират 96 сорта зеленчуци и 125 сорта плодове.
В списъка със застрашените от сортове, важни за селското стопанство, от доматите влизат сортовете Марти10, Топаз, Стела, Миляна, Яна, Соларис, Капри, Триумф, Невен, Идеал. При п пипера са Златен медал 723, Капия 1300, Капия УВ (Вертус), Марица, Софийска капия, Хебър, Шипка сладка, Букетен, Букетен 50, Ивайловска капия, Албена, Български ратунд, Бял калинков, Бяла шипка, Гороглед 6, Джулюнска шипка 1021, Калинков 800/7, Кози рога, Куртовска капия 1619, Новоселска капия 379, Рибки, Сиврия 600, Черешки, Чорбаджийски.
При краставиците сортовете са Вихра, Гергана, Девора и Ида. При корнишоните са Ирен, Калиопа, Лора, Мидори, Мирей, Бистренски, Старозагорски ланги и Победа.
От главестото зеле сортовете са Балкан, Пазарджишко червено, Марица 48/5, Бесапара, Пазарджишко подобрено 16 и Кьосе 17.
От градинския грах са Вятово, Искър, Мира, Пловдивска перла, Пулпудева, Успех 72, Прометей, Маргарит – (№ 907), Деница и Зорница.
От градиннския фасул старите български сортове са Никос, Ореол, Перун, Тракийски, Старозагорски чер, Мастилен 11б и Лястовичи. При лука са Конкурент, Тримонциум, Юбилей 50, Лясковски 58, Мелник, Испански 482 и Асеновградска каба 5.
Застрашеният сорт при праза е Старозагорски 72, при чесъна Зимен 14.
От картофите българските сортове са само два Иверце и Надежда 25.
При тиквите също има два сорта Мускатна 51-17 и Пловдивска 48/4. Тиквичките са Горооряховска 1, и Изобилна и Янтра.
При дините сортовете са Мраморна 17, Зараевски, Божура и Портокалка.
От пъпешите местни са Хибрид 1, Хибрид 15, Видински коравци и Медена роса. Има местна популация на кратуна и луфа. При баклата застрашени са местна форма село Марково и местна форма от Севлиевска област.
Старите сортове череши са съответно 11 май, Черна едра, Кукленска белица, Черна конявска, Победа, Българска хрущялка, Кюстендилска хрущялка, Мизия, Бобошевска черна едра, Бобошевска обикновена, Ръждавичка белвица, Переста белвица.
От ябълките са Червената ябълка, Маришница, Бялата ябълка, Лимонка, Моята ябълка, Петровка, Кожеста ренета, Жълт Белфльор, Стефанка, Айвания, Карастоянка, Кандиле, Скринянка, Будинка, Кичовка, Кантарка, Влашка, Циганка, Лимонка, Айвания, Обикновена петровка.
При сливите сартовете са форма кюстендилска, Власковско, форма кюстендилска 1/18, Кюстендилска М, Форма 1 от групата на Тетевянката.
От сливите (Prumus domestica) сортовете са Форма 2 от групата на Тетевянката, Караджейка форма Т-К, Едроплодна кюстендилска, Балева слива, Ранна синя слива, Едра трънкослива, Кюстендилска синя слива и Изобилие.
При джанките сортовете са Жълта джанка, Червена джанка,Сорт 4 и Айдемирска.
Дюлята е само една Пазарджишка ябълковидна.
При крушите старите сортове са Бояджиева, Стамболка, Водник и Зимна масловка.
От прасковите местни сортове са Юлска едра, Сливенска компотна, Мало Конаре, Тунджа 1,Петричка и Пловдив 2.
Повече са родните сортове кайсия - Дряновска късна 2, Албена, Роксана, Късна ряховска, Боряна, Силистренска компотна, Алеко паша, Ранна силистренска, Дряновска късна 2, Силистренска късна, Източна, Филипопол, Късна дряновска, Фестивална и Силистра 252.
Сортовете при бадема са Поморие, Аспарух, Юбилей, Старт, Несебър, Августовски, Черноморец.
Смокините са Ахтополска 17 и Мичуринска 19.
От розата е само Бялата маслодайна роза (Rosa alba). Сортовете лавандула са Карлово, Хемус, Дружба и Хебър.
Повече са родните сортове при лозите – Боя, Виненка, Гарван, Зарчин, Зейнел бял, Зейнел розов, Керацуда, Кехлибар, Кокорко, Крави цици, Лисича опашка бяла, Лисича опашка червена, Орлови нокти, Орлови нокти черни, Пармак червен, Пехливан, Разакия бяла, Разакия пембена, Разакия с едно семе, Разакия черна, Разакия черна с точици, Разакия миризлива, Риби мехур, Фоча, Чауш, Шевка и Букет.
При ягодите сортовете са София, Красавица и Биляна. От малините сортовете са Ралица и Есенна позлата
Сортът блатно кокиче е Снежинка, мента местна популация и невен местна популация.
Според инструкциите на министерството на земеделието компенсаторните плащания не се изплащат в случаите, когато фермерът не отглежда сорта, представен в заявлението, когато площта на терена е под 1 декар, когато при проверки на място фермерите затрудняват инспекторите или когато стопаните отбележат грешен агроекологичен код.
