Сложен проекторегламент за продажбата на семена, по който вървят обсъждания на европейско ниво, е на път да насочи администрацията от различни държави към погрешни решения по отношение на задължителната защита на старите сортове. Еврорегламентът е сложен, защото обединява няколко директиви, като в него вместо „семена и посадъчен материал“ е въведен нов заместващ термин „растителен репродуктивен материал“. Това посочи за синор.бг експертът от сдружение АГРОЛИНК Светла Николова по повод последното заседание на Съвета на ЕС, на което новият еврорегламент беше основна тема и предизвика сериозни дискусии. Еврорегламентът отчасти поражда лингвистичен проблем, защото изразът „растителен репродуктивен материал“ не е точен синоним на семена. А в същото време се отнася само до продажбата и сортоизпитването на хибридите, не и на старите местни сортове семена, които трябва да бъдат обект на отделна директива.
Погрешно беше сметнато, че България е против продажбата на старите сортове от дребни стопани, както беше обявено сред заседанието на Брюксел, а това не е така, обясни Николова, пояснявайки, че „старите семена“, които исторически съществуват във всяка държава от ЕС, трудно могат да бъдат поставени под общ знаменател с хибридите. Обект на новия регламент са именно продажбите и изпитванията само на хибридите, за които е въведен и нов термин – хомогенност. „Старите сортове обаче не са хомогенни. По своята същност те са приспособими към климатичните промени, като в продължение на години да изменяли качествата си според климата“, обясни Николова. Затова и в проекторегламента беше допуснато изключение да се разреши продажбата на стари сортове, защото тази практика съществува в почти цяла Европа. Само в България хората не могат да продават произведените от тях местни стари сортове и това е записано в наредба. Въпреки, че анкета е показала, че 40 хиляди души в България си искат старите сортове, за да произвеждат устойчиво, обясни Николова.
Проблемът е, че досега у нас не е приеман Закон за старите семена. Вероятно затова и в позицията на България, изразена пред Съвета на ЕС беше посочено, че „дерогация от установените изисквания за продажбата на растителен репродуктивен материал от сортоподдържащия или селекционера на производителя, както и продажбата до крайни потребители, организации и мрежи, (също) ще утежни контрола. Това ще доведе до по-голяма административна тежест, тъй като се предвижда официалните органи да извършват анализ на риска“. Това изказване е свързано с чл. 29 от проекта за регламент и възможността за дерогация/изключване на производителите на стари сортове от изискванията към хибридните сортове. Преведено на разбираем език означава, че МЗХ не е съгласно производителите на стари сортове да бъдат освободени от плащането на такси и да не се подлагат на изследвания, които са предназначени за хибридните семена, както е предложено в чл. 29 от проекта за регламент.
По повод това изказване Светла Николова съобщи, че заедно с експерти от МЗХ и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, проведен преди дни, са изяснили недоразуменията, произтичащи от сложността на новия регламент. „Ще предложим редът за продажби и одобрение на старите семена да бъдат обект на нова европейска директива, като се изключат от този еврорегламент. Българските власти могат да използват опита от други страни, където тези продажби не са забранени“, поясни Николова.
Освен сдружение АГРОЛИНК в работната жрупа ще се включат и други организации като Фондация Биоселена, Асоциация на българските села, Съюзът на градинарите в България, Национална асоциация по биоземеделие ще работят на местно ниво с МЗХ и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, за да обсъдят конкретни предложения за промени в европейското законодателството.
Екатерина Стоилова
