Златица стана деветата община в България, която ще полага грижи за своите стари гори, съобщиха от Фонда за дивата природа WWF. Общинският съвет с единодушие взе решение 350 хектара, или 3 500 декара горски площи да бъдат поставени под защита като „гори във фаза на старост“. Обявените за опазване стари гори представляват 7% от всички общински гори на Златица. Те са съставени предимно от бук, зимен дъб и цер със средна възраст между 100 и 170 години.
„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е извършването на дърводобив, което променя драстично техните характеристики и води до изчезването на обитателите им – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и широкоухият прилеп. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, казва Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ към WWF.
Опазването на старите гори е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 82 декара, 8 200 ха, стари гори. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.
България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа. Площта на слабо повлияните от човека вековни гори в България е не повече от 4-5 % от всички гори в страната (при средно 1 % в Европа) или около 1,5-2 милиона декара (150 000 - 200 000 ха).
Обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведе до обособяването на 110 хиляди ха държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“ през 2016 г. Идеята се хареса и на девет български общини, които също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица вече пазят 1150 ха стари гори. WWF призовава и останалите общини в страната да последват техния пример.
Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен, че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.
Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.
Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.
