За първи път от десетилетия земеделските производители пряко в дискусия с двама министри поставиха конкретните си казуси, свързани с трудния достъп до напояване и убийствено тежките процедури при издаването на разрешителни за сондажи през последното десетилетие. На годишния агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ в края на ноември, министърът на околната среда и водите Петър Димитров и колегата му Георги Тахов подробно описаха резултатите от преговорите между двете министерства, активно проведени още от управлението на редовния кабинет от 2023 г. досега.
Под натиска на продължаващите летни суши от последните 4 години земеделците поискаха кратки и точни отговори – как държавната администрация ще улесни кандидатстването и получаването на одобрения да ползват вода от реките и другите водни басейни като малки язовири и др., които минават в близост до стопанствата им, и как басейновите дирекции могат без административни пречки да издават разрешителни за сондиране на подземните води.
Мотивирайки се със сложната политическа обстановка и все още неработещия парламент, представителите и на двете министерства препоръчаха на ръководството на НАЗ да подготвят проекти за промени в законодателството, които да бъдат предоставени веднага след сформираното на редовно правителство, така че още от 2025 г. промените да бъдат одобрени.
Фермерите отдавна знаят, че „спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се“, затова се обърнахме към председателя на НАЗ Илия Проданов, който разясни, че браншовата организация отдавна е готова с промени в Закона за водите, които да облекчат процедурите, свързани с разрешителните за водовземане и за сондажите, които басейновите дирекции към МОСВ издават.
„Другият ключов за нас момент е, че досега българските фермери бяха изключително затруднени, ако трябва да получат разрешение да ползват водите на река Дунав за своите полета“, поясни още Проданов. И припомни, че в докладите за водните ресурси на България водите на Дунав заемот 80%. С други думи Евросъюзът смята, че за размерите на страната ние имаме огромен воден ресурс, реално обаче родното законодателство е сложило огромна бариера срещу използването дори на малка част от тази вода. За печалния си опит в това отношение споделиха много земеделци от Северна България, които поради разграбените помпени станции около реката отдавна не могат да разчитат на онова напояване, изградени преди повече от 50 години от бившите аграрноп-промишлени комплекси.
„Въпросът е по най-бързия начин да бъдат приети такива законодателни изменения, които да улеснят земеделците при прокарването на водата до техните полета – както го правят в северната ни съседка Румъния. Там фермерите без никакви административни пречки получават разрешителните“, обясни още председателят на НАЗ. И добави, че при навременно приемане на нормативните промени освен водите на Дунав земеделците ще могат да се ползват и реките в Южна България. Разбира се, при правилно потребление, така че да не се нарушава водният баланс на страната, добави зърнопроизводителят.
Успоредно с възстановяването на основната инфраструктура, довеждаща водата до полетата, бизнесът би могъл също да инвестира във възстановяване на помпените станции по река Дунав. Едва тогава в България може да се заговори за сериозно напояване, което да ни спаси в условията на климатичните промени, заключи Проданов.
„Всичко това обаче няма как да се случи без поземлена реформа – затова и другия норматив, който неотложно подлежи на промяна е този за поземлените отношения“, обясни председателят на НАЗ. Няма земеделец, който да иска запазване на едногодишните договори при сегашните условия, защото те силно ограничават инициативите. Освен със заксушаването, за което е необходимо средства за напояване, агробизнесът трябва да въвежда адаптивни технологии за опазване на почвите. Резултатът от тяхното прилагане обаче не може да се решава година за година, нужни са поне няколко години да се влагат подобрители, за да се получи необходимият ефект.
Именно затова и ръководството на НАЗ е подготвило искания за промени в поземленото законодателство и в Закона за арендата в земеделието, които да бъдат представени за приемане от парламента.
Сред останалите интересни теми от агросеминара бяха състоянието на зърнените пазари, иновациите в дигитализация и прецизно земеделие и др.
Екатерина Стоилова
