Добър ден в неделя!
И, Честито! За нашите волейболисти, разбира се. Днес ще разберем дали отборът ни ще вземе златото или среброто, но това няма толкова голямо значение. Защото, хора, тези момчета вече ни повдигнаха като народ. Вече се усмихваме! Все едно, че отворихме отдавна затворен прозорец с капаци и слънцето влезе като гълъб в дома ни.
Но да се обърнем към земеделието и празниците, и неволите през седмицата.
Вчера най-лозарското българско село Брестовица се събра на хоро с жива музика, вино и мезета на мегдана за фестивала „Брестовица – грозде и вино“. Празникът дойде малко нанагорно на хората, защото точно сега берат гроздето и го мачкат за вино. Пред много къщи лозарите са наредили касетки с грозде и чакат да бъде купено от любители технолози, които искат сами да си направят виното. А гроздето си е скъпичко. Червените сортове се продават за 1,50-1,80 лева, белите за 2 лева. Към 60 процента от лозята на Брестовица са с десертно грозде, което пък върви по 3 лева за килограм пред портата. Румънските бусове все така пристигат, за да разтоварят стопаните от гроздовата реколта и да я подкарат към своите пазари. „Но купуват евтино“, отбелязаха с крива усмивка местните лозари.
Иначе, лозята в землището се поддържат. Който изкорени старо лозе, веднага засажда на мястото младо лозе и поминъкът, който дават на хората масивите около Брестовица, не секва. В почти всяка къща разказът как се прави хубаво вино, се предава по наследство. В наследство остават и огромните дървени съдове, наречени „бадеми“, с вместимост от тон-два и дори повече, от елексира на боговете. Не се знае дали все още има майстори дърводелци, който могат да сглобят подобни цистерни, затова хората полагат грижи да ги запазят като дар от дедите и прадедите си.
В петък пък се проведе първият Национален Био фест във Велико Търново. Биологичното производство е върху над 2 милиона декара площ, отбеляза земеделският министър Тахов. И нека тук отново да припомним най-важното - имената на победителите: Пчеларят Владимир Кънев бе обявен на „Биопроизводител на годината“. Фирма „100 процента био“ на Христо Близнаков и Павел Желязков получи приза „Най-добро био предприятие“. На община Троян бе връчена грамота за иновативен подход в детското хранене чрез въвеждане на натурални биопродукти. Област Бургас бе отличена като мястото с най-много биопроизводители (цели 396). Община Своге бе наградена заради осигурения широк достъп до биопродукти в детското, училищното и социалното хранене през 2025 г. А „НАТЮР БГ“ - за реализиран най-добър био маркетинг със своите солети и енергийни барчета.
Отново в петък председателят на Националната асоциация на зърнопроизводители написа горчиво в своя Фейсбук профил след среща в министерството:
„Намираме се в безпрецедентна ситуация – тежка суша, която вече няколко години подред поставя земеделието в колапс.
Финансовото състояние на държавата и на МЗХ е трагично – липсват буфери и механизми за реална подкрепа на сектора.
Продължаваме да трупаме загуби, без да виждаме устойчиво решение на проблемите.
Днес въпросът не е в търсене на вина, а в това как да спасим земеделието си.
Преди две години подписахме споразумение с Министерски съвет за законодателни промени, които да ни дадат шанс да преодолеем кризите, знаейки, че държавата няма да разполага с достатъчно средства за подкрепа. За съжаление – до момента нищо не е реализирано и ние продължаваме да „копаем дъното“.
Необходимо е да съберем сили и настойчиво да настояваме за тези промени, защото без тях секторът е обречен. Днес всеки втори земеделски производител е изправен пред неплатежоспособност – проблем, който застрашава пряко продоволствената сигурност на България...“
В интервю пред националното радио председателят на Националната камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков предупреди, че се задават протести заради намерението на Европейската комисия да разреши безмитния внос на сливи, трапезно грозде, ябълки, домати, чесън, череши и гроздов сок. Председателят на камарата дори настоява за компенсаторни механизми за разликите в стандартите на производство.
Ама, нали не сме си изгубили паметта и не сме забравили, че безмитният внос от Молдова в ЕС на същите тези продукти започна през 2022 г. и продължи през 2023-а, 2024-а и до 24 юли 2025 г.? На 18 септември 2025 г. ЕК реши да се премине към по-дългосрочна рамка. „Бъдещото споразумение ще включва строги предпазни клаузи срещу изкривяване на пазара и ще обвърже достъпа до нови пазари с постепенното привеждане на Молдова в съответствие със специфичните стандарти на ЕС в хранително-вкусовата промишленост до 2027 г.“, пишеше в официалното съобщение от Комисията. Тарифните квоти ще бъдат увеличени, за да отразят скорошните обеми на търговията и интеграцията на Молдова в икономиката на ЕС. Те ще позволят и по-голям износ, като същевременно гарантират, че молдовските износители могат да продължат да изнасят поне същите количества, както са го правили по време на автономните търговски мерки, уточняват някои чужди медии.
Да, увеличаването на тарифните квоти звучи обезпокоително, но в данните на Националния статистически институт за внос-износ към и от ЕС и трети страни, Молдова изобщо не фигурира като държава. Тоест, количествата плодове и зеленчуци, които влизат у нас от Молдова, са пренебрежимо малки, за да може тази държава да има самостоятелен ред в статистиката. Да не забравяме, че страната е с над три пъти по-малка територия от нашата.
Попитахме Живка Грозева, крупен производител на плодове и председател на Асоциацията на овощарите в България, какво мисли за освободения внос от Молдова. Според нея внасянето на череши от тази държава може да конкурира българската реколта от късни череши, но не и от ранни и средноранни. „Родният пазар е малък и всеки допълнителен чужд играч на него ще го изкриви допълнително“, смята тя. Има вероятност производителите на сливи, ябълки и десертно грозде също да бъдат засегнати, според нея.
Живка Грозева даде за пример с хотериерите по Черноморието, които предлагат на туристите пакети „ол инклузив“. „За съжаление, те не купуват свежи и качествени български плодове и зеленчуци, а избират по-евтината вносна продукция, а това затруднява реализацията на нашата“, каза тя.
И все пак, според нея, искането за компенсации заради молдовския внос, звучи пресилено и нереалистично.
