Председателката на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова направи тази седмица най-точния коментар относно българската липса на реакция на земеделските протести в 20 държави в ЕС. Тези бунтове се проведоха заради подготвяните реформи в земеделието през периода 2028-2034 г. и бяха организирани от най-голямата аграрна организация в ЕС Копа и Коджека.
Но ние какво ли знаем по въпроса, та да се развълнуваме и разбунтуваме? Нищо, почти нищо.
В периферията на периферията, повечето от българските земеделци нито имат достатъчно информация за намеренията на ЕК относно бъдещия бюджет за земеделието, нито разяснения или коментари какво ще се случи, ако те се приложат. Затова няма как да си отговорят на въпроса „Какво е искал да каже авторът?“ и съответно да протестират срещу нещо, което не разбират.
За 2024 г. беше сигурно, че имаме, но за 2025 г. не се знае. Запознат ли е българският земеделски министър за базовите планове на ЕК за следващата ОСП? Няма как да не знае. Информирал ли е браншовите организации за тях? Не се е чуло.
Тук няма как да прескочим болната тема за липсата на Закон за браншовите организации и Аграрната камара. Няма земеделски министър, който да не е обещал да напише такъв закон през мандата си. Няма земеделски министър, който да си е спазил обещанието.
Написването на закона не е работа на земеделците. Нито регистрирането на истински легитимни браншови организации е работа на земеделците. Дори камарите да са две или три, законът е необходим. В Чехия например Законът за аграрната камара задължава абсолютно всеки земеделски производител да бъде член на съответната браншова организация според сектора, в който се труди. В противен случай го изключват от субсидиране. Невнесеният членски внос минава като задължение, което се събира от данъчната агенция.
Чешката аграрна камара има силен юридически екип, който се грижи за интересите на производителите и активно участва в законопроектите и нормативите, които касаят селското стопанство. Камарата води статистики за производствата. Секторните организации към нея информират с имейли и членовете си за новости в законодателството, за отварянето на мерки (интервенции), за изтичащи срокове и т.н. За целта си имат административен апарат, който се издържа със средствата от членския внос.
Периодично се провеждат избори за ръководния състав на организациите и на камарата. Ако някой каже, че този начин за формиране на камара/и и задължителното членуване в браншова организация не е демократичен, нека да обясни тогава защо имаме създадени със закони Камара на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на частните съдебни изпълнители, Камара на фармацевтите и т.н., в които членуването е задължително?
Министър Тахов сигурно се пошегува, когато на форум в НДК преди близо две седмици призова браншовите организации и земеделците да делегират на министерството правото да започне работа по законопроект за модерни кооперативи. Това не е право, това е задължение, защото само МЗХ може да създаде архитектурата, по която да се учреди един кооператив. Но този законопроект трябва да е предхождан от Закона за браншовите организации и Аграрната камара, защото само те чрез подструктурите си могат да стигнат до всеки един земеделец и да му разяснят как и защо е добре да участва в кооператив и с какви привилегии и средства държавата ще подпомогне обединението. Защото колкото и форуми да се направят по тази тема, разясненията ще си останат в тесен кръг. Нищо не може да се сравни с прекия контакт между фермерите в техните организации. Но вместо това да се случи, по форумите се търкаля мантрата, че липсата на доверие е в основата на земеделския индивидуализъм. Когато липсват ясни и справедливи правила за коопериране, когато информацията не достига до заинтересованите и те нямат контакти помежду си, за какво доверие става въпрос? Откъде да дойде?
Как реагира България на тази лоша за земеделците новина? Почти никак. Единствено председателят на НАЗ Илия Проданов, който е и съпредседател на БАК, написа във Фейсбук, че решението е взето без да се обмислят действия, които да предпазят фермерите от тежко падане, което той нарече директно „фалити“. За всички е ясно, че ще има ново поскъпване на торовете, които са сред основните разходи в земеделието. Проданов разказа, че НАЗ е изпратила две писма до българските евродепутати, с настояване към парламента да се направи предварителна оценка на риска и да се създадат механизми в защита на производителите. Писмата не са постигнали ефект. Политиката, както винаги, се оказа по-силна от икономиката, за съжаление.
Като казахме политика, се сетихме за един политически акт, който ни изненада. На 23 май Росен Карадимов бе избран в Народното събрание за председател на Комисията за защита на конкуренцията. А сред браншовите организации, подписали се в негова подкрепа, се оказа и Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Това повдигна веждите на много земеделци.
Делегацията ще настоява да се запазят досегашните квоти, а ако това е невъзможно, поне да се запазят квотите за украинския внос на царевица, птици и мед. Ако Брюксел запази твърдата си позиция, това ще означава, че след 5 юни българските производители и търговци ще могат да си възстановят изгубените от 3 години пазари в някои европейски страни като Испания например.
И тази седмица не спряха коментарите за държавната търговска верига, която ще оперира в обектите на ЦКС под името „Магазин за хората“. Въпросите продължават да са повече от отговорите. Но пък председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков бе категоричен за две неща. Първо, че тези магазини ще са добри за малките населени места. И второ, 10-те милиона за тях, фиксирани в бюджета за 2025 г., ще са крайно недостатъчни. „Реалната инвестиция ще е многократно, многократно по-голяма, ако наистина може да се направи нещо смислено. Ще трябват стотици милиони, които ние, данъкоплатците ще ги даваме“, каза в четвъртък пред бТВ той. Но веднага след тези думи посочи, че нямаме пример, в който държавата да се е показала като добър собственик.
Коментар за бъдещите магазини направи пред националното радио направи и бившият зам.-министър Александър Йоцев, който бе и директор над 10 години в „Булгарплод Слатина“. Той сравни зареждането на държавните магазини със сценария на филма „Да обичаш на инат“, който разказваше и за корупцията на ниво доставчици в търговията на дребно. По повод надценката до 10% в държавните магазини, Йоцев попита: 10% върху кое? И още: „Кой ще има право да пазарува в тях? Ако имат всички, тогава целта няма бъде изпълнена".
