Черноморските държави отбелязват 31 октомври като Международен ден на Черно море, когато на този ден през 1996 г. е подписан Стратегическият план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, с който правителствата на България, Турция, Грузия, Румъния, Русия и Украйна приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички. Планът е свързан с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (т. нар. Букурещка Конвенция), подписана през 1992 г. от шестте черноморски държави.
Целта е да се обърне общественото внимание към проблемите на Черноморския басейн и начините за неговото опазване като една от най-уязвимите морски екосистеми в света. Той е символ на надеждата за устойчиво бъдеще за 16 милиона души, населяващи крайбрежието му, олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за реални резултати в усилията за възстановяване и опазване на морето, посочват от Министерството на околната среда и водите.
За да се съхранят морските ресурси от интензивните човешки дейности, съществуващото покритие от защитени зони в българската акватория на Черно море е значително. В Националната екологична мрежа са включени следните защитени зони и територии от Натура 2000, включващи морска акватория:
По реда на Закона за биологичното разнообразие са определени общо 29 защитени зони, в чиито граници е включена морска акватория с площ 2 821,35 кв. км.
От тях по Директивата за местообитанията са 17 защитени зони с морска акватория 2 476,87 кв. км, а по Директивата за дивите птици – 14 защитени зони с морска акватория 544,89 кв. км, като две от защитените зони са с обща граница по двете директиви (картата можете да видите като прикачен файл).
В акваториалната част на тези защитени зони се опазват седем типа природни местообитания - постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини; естуари; тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода; обширни плитки заливи; рифове; подводни или частично подводни морски пещери; подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове.
Видовете, предмет на опазване, са два вида морски бозайници - Tursiops truncatus (Афала) и Phocoena phocoena (Морска свиня); два вида риби - Alosa immaculata (Карагьоз, Дунавска скумрия) и Alosa tanaica (Малък карагьоз, Харип); от птиците - мигриращият вид средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan), гнездящият вид качулат корморан (Gulosus aristotelis) и множество крайбрежни видове птици.
В морските пространства на всички 17 защитени зони за местообитанията са въведени забрани за депониране на драгажни маси, за използване на дънни тралиращи и драгиращи средства, както и за пребаластиране на кораби. В 6 от защитените зони за местообитанията са въведени забрани и за други дейности, свързани с риболова, ползването на морски ресурси и замърсяването. В защитените зони за опазване на дивите птици има въведена забрана за строителството на нови пристанища, терминали и промишлени предприятия. Въведено е и ограничение за изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия.
В България има три защитени територии, които включват морска акватория, обявени по реда на Закона за защитените територии. Това са Резерват „Калиакра“, Защитена местност „Ченгене скеле“ и Защитена местност „Кокетрайс“. Общата площ на морската акватория в тях е 11,95 кв. км, като тази площ попада изцяло в границите на защитени зони, определени по реда на Закона за биологичното разнообразие.
Защитената местност „Ченгене скеле“ е обявена с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в Червена книга на Република България и в списъка на застрашените видове в Европа. В нея се забранява безпокоене на гнездящите птици, вземане на яйца или опръстеняване на малките; изграждане на пристанищни съоръжения; риболов в блатната част и акваторията в периода 1 март - 30 юли.
В Резервата „Калиакра“ предмет на опазване са характерна степна растителност с множество редки, реликтни и ендемични за България и Европа растителни и животински видове, крайбрежни морски екосистеми, единствено находище на тюлена монах, египетски лешояд, гнездово находище на водоплаващи птици и др. В резервата са забранени всякакви дейности, с някои изключения, посочени в Закона за защитените територии.
Защитената местност „Кокетрайс“ е за опазване на пясъчна банка и на бентосна фауна в Черно море. В нея е забранен добивът на пясък без положително решение по ОВОС, добивът на миди, рапани и риболов чрез дънно тралене и драгиране, както и замърсяване с нефтени продукти и други отпадъци.
В България до този момент е постигнато значително покритие на обектите от Националната екологична мрежа на крайбрежните морски пространства в обхвата на континенталния шелф - 22% от акваторията.
