Самостоятелно разследване на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив разкри защо в последните години водата за напояване в областта става все по-малко, а реколтите от пролетни култури, зеленчуци и овощни градини все по-слаби. По това време на годината от „Напоителни системи“ЕАД заявяват за какъв размер площи могат да осигурят вода, като това число непрекъснато намалява. За тази година например най-големият потребител на поливна вода в страната – оризарите, трябва да намалят към 20 хиляди декара от площите. Със същия размер земи ще бъдат намалени и посевите с царевица. Земеделският бизнес в пловдивското поле се свива все повече, а изход от кризата не се вижда.
Основният язовир за поливна вода в Пловдивско „Пясъчник“, който е с обем за 208 милиона кубика, вече е с оголено дъно в краищата. Очаква се сушата и наближаващото лято да продължат да го изпаряват.
Доскоро земеделците мислеха, че са жертва на глобалното засушаване, мудните действия на държавната власт и недостига на средства в националния бюджет. Едно телевизионно интервю с бившия екоминистър Емил Димитров в края на ноември 2024 г. им подсказа, че е възможно да има четвърта причина за безводието. А именно – една частна ВЕЦ в Пазарджишка област, за която земеделските производители не дори не подозираха. От Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив (СЗП) се заеха да проучат за коя ВЕЦ става дума, как работи тя, чия е и каква е ролята ѝ за дефицита на поливна вода за областта. Това, което разбраха, ги разгневи и тепърва ще наблюдаваме какви действия ще предприемат.
Ето какво ни разказаха за своите проучвания представители на браншовата организация:
ВЕЦ „Черногорово“ се намира близо до с. Росен, обл. Пазарджик, край което минава река Луда Яна. ВЕЦ-ът е собственост на „Черногорово енерджи“ООД, което е създадено от три дружества – съсобственици. Фирмата е регистрирана през февруари 2012 г.
Официално съобщение преди издаването на разрешение за добиване на електроенергия от ВЕЦ „Черногорово“, което е подписано от заместник-министъра на МОСВ Евдокия Манева (2009-2013 г.), гласи, че водната електроцентрала ще взема вода от ГНК „Лесичово-Стряма“, собственост на „Напоителни системи“ЕАД. Годишният лимит на водоползване ще е 190 млн. кубика. От тях 140 млн. кубика могат да се използват в извънполивния период и 50 милиона през напоителния сезон.
Според вътрешна информация, получена от СЗП, годишното потребление на вода от въпросната централа е достигало през годините до 250 млн. кубика вода, което е повече от обема на язовир „Пясъчник“. Това количество също така се равнява на 3-годишната нужда от поливна вода на пловдивските земеделци.
Водата за производството на ток от „Черногорово енерджи“ идва от рилската деривация „Белмекен-Сестримо“. ВЕЦ-ът е построил бент на главния напоителен канал. Водите преминават при денивелация от 25 метра през турбините на ВЕЦ-а и оттам продължават към друг 16-километров канал, за да се излеят в река Луда Яна, а от нея – в Марица. Така пътят на водата, която е трябвало да се качва в язовир „Пясъчник“ – тогава, когато е имало помпи, или да тече по главния напоителен канал към земеделските земи в Пловдивско, е пресечен от частната водна централа, за да произвежда ток, след което е отклонен към река Марица. И всъщност това е простото обяснение къде изчезва водата, която фермерите напразно чакат, за да полеят културите си през лятото.
Членове на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив са отишли да огледат отблизо ВЕЦ-а до с. Росен. Оказало се, че плътна телена ограда спира любопитните да се запознаят с обекта, който погубва поминъка им. Между другото ВЕЦ „Черногорово“ има само само двама работника според финансовия отчет от 2016 г. Така че обектът не изпълнява дори и социалната функция да осигурява работни места.
Горе-долу по същото време, когато се създава ВЕЦ „Черногорово“, двете помпи при язовир „Пясъчник“, които са пълнели през студените месеци водоема с доставената от каскадата „Белмекен-Сестримо“ вода по канала „Лесичово-Стряма“, са били бракувани. Няма приемливо обяснение защо тези мощни и важни съоръжения, които са осигурявали поливния сезон от Съединение до Раковски-Брезово, са отишли ... Бог знай за какво. От „Напоителни системи“ казват, че те са предадени за скрап, защото едната помпа се е повредила. А освен това електроенергията поскъпнала много и ползването на помпите станало неизгодно. Други пък твърдят, че помпите били отрязани, за да се продаде благородният метал мед, който се е намирал в големи количества в намотките на бобините. През 2012-2013 г. гръмна скандалът за масовите щети, нанесени на съоръженията на „Напоителни системи“ по заповед на тогавашното партизанско ръководство на фирмата. Помпите при „Пясъчник“ са само част от извършените престъпление спрямо българското земеделие.
От миналата година СЗП постави ребром въпроса пред „Напоителни системи“ и Министерството на земеделието и храните за възстановяване на помпената станция при „Пясъчник“. В проектобюджета за тази година са предвидени 147 200 лева за изработване на технически проект за строителство на нова помпена станция при „Пясъчник“. Но кога ще започне фактическата работа по изпълнението – това е непрогледна мъгла. Казваме го, защото помпената станция не фигурира в стратегическите проекти, които ще се изпълняват с национално финансиране (Приложение 2, Раздел 2) за периода 2025-2028 г. Пък и защо ли да я включат? Ако ВЕЦ „Черногорово“ поема 190 милиона кубика вода, за да произвежда ток, ще има ли с какво новите помпи да пълнят язовира?
„Проблемът с недостига на поливна вода в Пловдивско вече е нетърпим“, каза зърнопроизводителят Петко Черкезов. „Доскоро средните годишни валежи в областта бяха около 600 литра на кв. метър, а през 2024 г. са паднали на 220. По ГНК „Лесичово-Стряма“ преди подаваха по 8-9 кубика вода при капацитет за 15 кубика, а в последната година дебитът падна на 3-4“, отбеляза той. „Вярно е, че ГНК е в трагично състояние, но пък изведнъж да се загубят в нищото 10 кубика, е чудо“.
Заради недостатъчните валежи и драстично намалената поливна вода тази година добивите от слънчоглед в областта се сринаха до 50-100 килограма от декар. Приходите от продажбите изобщо не покриха разходите. Неполивната царевица даде между 200 и 400 кг/дка.
Ако водата за напояване продължи да намалява и да липсва не само в Пловдивска област, но и в цялата страна, земеделието в България ще приключи след две-три години. Защото край повечето язовири в страната, ползвани за питейна и поливна вода, има по една частна ВЕЦ, която върти турбини и произвежда ток. Парадоксът е, че въпросните ВЕЦ у нас осигуряват едва 1% от националната електрическа енергия, според бившия екоминистър Емил Димитров. Но този 1% е напът да затрие почти целия аграрен сектор у нас.
Надя Петрова
