Късно производство на алабаш

06-06-2006 г. Всеки, който иска да има разнообразие в градината си, отглежда и алабаш. Късното производство на тази култура е повсеместна практика в цялата страна, но обикновено алабашът не заема самостоятелни площи, а се отглежда като междинна култура. Консумира се само в прясно състояние през есента и зимата. Обикновено се отглежда сортът Едър зимен (Син зимен алабаш). Той е късен, с вегетационен период от 150 до 160 дни. Образува едри, плоско-кръгли, синьо-виолетови стъблоплоди. Месото им е крехко, със слаб зелев вкус. Сортът е силно зимоустойчив и при нашите условия стъблоплодите могат да презимуват успешно, заровени в земята. Алабашът не се отличава особено по своите изисквания от късното зеле. Разликата е главно в торенето - не трябва да се тори с пресен оборски тор и с много азотни торове, защото това се отразява отрицателно на вкусовите качества и външния вид. През вегетацията се подхранва един път с 15-20 кг/дка амониев нитрат. Засаждането на семената от сорта Едър зимен за производството на разсад става в началото на юни. Засява се на открити лехи, като за разсада се полагат същите грижи, както за разсада от зеле. Засажда се на постоянно място един месец след поникването. Ако се отглежда самостоятелно, разстоянието на засаждане е 80х40 сантиметра. Редовното поливане е нужно за осигуряване на нормален растеж. Късният алабаш се прибира, когато стъблоплодите спрат да нарастват. Това обикновено става, след като паднат по-силните есенни слани. От декар се добиват по 2000-3000 кг.