Повечето видове гъби живеят в почвата и не са опасни за растенията. Те се развиват върху растителни субстрати, преработват и оползотворяват мъртвата органична материя в природата. Има и патогенни видове, които атакуват здравите растения – най-често причиняват увяхване или изсъхване. Основният симптом е загуба на тургор на листата и появата на тъмно оцветени жилки върху срезовете. Активността на патогените най-често води до загуба на растенията.
Увяхването е сериозен проблем, причинен от две почвени гъби, Verticillium и Fusarium. По тази причина заболяването се разделя на два вида: вертицилийно и фузарийно увяхване. Те си приличат много и имат еднакви симптоми – дори специалистите често не могат да ги различат едно от друго, ако патогенът не е установен лабораторно. Знае се, че гъбата Verticillium е по-устойчива на ниски температури, а Fusarium предпочита по-топъл климат.
Източници на инфекцията могат да бъдат: семена, почва, растителни остатъци, плевели. Това на практика означава, че има много „вратички“, през които могат да влязат и представляват бомба със закъснител.
Оптималните условия за развитие на увяхването са:
– умерено висока температура от +21-27 градуса по Целзий;
– висока влажност на почвата и въздуха;
– продължително топло и сухо време;
– стресиране на растенията.
Инфекцията възниква при всяко увреждане на кореновата система. Гъбата прониква в съдовете на растенията през наранените места и ги запушва с бързо разрастващия се мицел. Това възпрепятства достъпа на вода и хранителни вещества.
По правило увяхването започва от долните листа, като по тях се появяват неясно ограничени хлоротични петна, които постепенно нарастват. Листата пожълтяват, некротират и окапват. В същото време корените на болните растения изглеждат здрави, но ако срежем стъблото, можем да видим потъмняване и некроза върху проводящата система на доматите.
Важно е да знаем, че инфекцията започва отдолу и се разпространява бързо нагоре по растенията, което предизвиква тяхната деформация и гибел. Ако вече е възникнало огнище на заболяване, тогава тези „жертви“ не могат да бъдат спасени. Те трябва да бъдат отстранени и унищожени възможно най-бързо заедно с буцата пръст, защото гъбата може да проникне в съседните растения през почвата и корените.
Тези патогенни гъби са много издръжливи и е установено, че оцеляват в почвата до 15 години.
Профилактика и потискане развитието на патогенните гъбички. Агротехническите мерки включват:
– правилно сеитбообращение;
– отглеждане на сидерати след прибиране на реколтата;
– отглеждане на устойчиви хибриди;
– засяване на здрави и обеззаразени семена;
– строго съблюдаване на технологията на отглеждане.
Биологични методи за защита
Тази защита се осигурява с прилагането на биологични препарати – Фитоспорин М, Триходермин, Алирин В и др. Те могат да служат за обеззаразяване на семената, на почвата, а също за поливане по време на целия вегетационен период.
Препаратът Триходермин има широк спектър от бактерицидни и фунгицидни ефекти, както и способността лесно да прониква в растителните тъкани и да остава в тях дълго време. Едно от ценните качества е стимулиращото му действие върху растежа и развитието на растенията.
Въвеждането на гъбата Триходерма в почвата преди сеитбата на семената, както и две седмици преди засаждането на доматите на постоянно място има силен защитен ефект.
Биологичните препарати могат да се използват за третиране на растенията, както и по време на редовното поливане на доматите.
