Стотиците случаи на орязани субсидии по екологичните интервенции от Стратегическия план за 2023 г. станаха повод за многочасов и професионално проведен дебат, проведен късно вчера между ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и министъра на земеделието и храните Георги Тахов.
Срещата беше изискана веднага след първите преводи на екосубсидиите за 2023 г., когато се разбра, че само сред членовете на НАЗ има 265 земеделски производители, чиято подкрепа е отказана от ДФЗ, въпреки че според фермерите те са спазили нормативните изисквания. Това съобщи за синор.бг преседателят на НАЗ Илия Проданов, като подчерта, че за вчерашната среща браншът се е подготвил с всички европейски регламенти, закони и наредби от националното законодателство, свързани със Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г.
Повече от три часа администрация и браншовици са обсъждали казус по казус контролите, които ДФЗ е направил по отхвърлените 265 случая за прилагане на екоинтервенциите, за да стигнат до общото заключение, че допуснати грешки има и от двете страни. „И понеже голяма част от тези неточности в изпълнението са породени от сложността на изработване на самия Стратегически план и на наредбите, затова решихме веднага след като фонд „Земеделие“ изплати средствата по оставащите пет екологични схеми, да се съберем отново с ръководството на МЗХ, за да работим по належащите корекции на нормативите“, поясни Проданов.
От страна на администрацията е било обяснено, че като първа година от прилагането на Стратегическия план (2023 г.) контролите, които ДФЗ прави по изпълнението на заявените парцели, се изчисляват по сложни алгоритми, затова е важно заедно с фермерите да бъдат обсъдени онези грешки, поради които субсидиите са спрени. В някои от случаите грешката е само върху един парцел, а СЕУ е отчел грешка за цялото стопанство, в други случаи е имало пропуски при самото отчитане.
И понеже уведомителните писма на ДФЗ до фермерите за всички тези орязани субсидии пристигат при тях с цяла година закъснение, а това се дължи на пропуски в самия Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), затова от НАЗ предлагат при следващата среща между браншовици и МЗХ да се обсъдят всички необходими промени, които да облекчат бизнеса. В самия закон липсват категорични срокове, в които след контролите ДФЗ трябва да изпрати уведомителните писма до фермерите. Именно затова и тези писма стигат до тях с година закъснение. Другият голям проблем произтича от промени в ЗПЗП, направени през 2022 г., с които е решено при подобни спорни казуси фермерите вместо да търсят правата си от министъра на земеделието, както беше преди, да го правят по съдебен ред през административните съдилища, обясни още Проданов.
Вместо към опростяване, родното законодателство продължава да създава тежки процедури, непосилни за изпълнение от земеделските производители. И понеже българският Стратегически план наистина не отговаря на обещанията на ЕК за премахване на бюрокрацията, затова и следващите срещи на браншовиците с ръководството на МЗХ ще са насочени към въвеждане на ясни и точни правила.
