След представянето на т. нар. Житари от сем. Листороги бръмбари (Scarabeidae) Синор БГ продължава с т. нар. Бегачи (сем. Carabidae). Видът Zabrus tenebrioudes, Обикновен житен бегач, е повсеместно разпространен в България. При благоприятни години за масова поява „каламитет“ на това насекомо пораженията в житните посеви са големи.
Възрастните индивиди имат продълговато тяло. Дължината достига до 1,5 см. Гръбната страна е силно изпъкнала, лъскава, смолисточерна. Коремната е плоска, оцветена кафяво. Главата е голяма и личи добре. Устните органи са добре развити. Антените са начленени. Броят на членчетата е 11. Твърдите крила (елитри) са набраздени от 9 надлъжни ивици, разделени от надължна поредица точици.
Бръмбъри нападащи житните посеви - обикновен житар
Яйцето е продълговато, овално с млечнобяла обвивка, дълго 4 - 5 мм. Ларвата е продълговата, белезникава. Дългината и достига 2,5 см. Както и при възрастните гръбната страна е изпъкнала, а коремната – плоска. Върху коремните членчета (сегменти) има тъмнокафяви петна. В нейния заден край е стеснена и има два израстъка (церки). Какавидата отначало е бяла, но постепенно покафенява.
Обикновеният житен бегач има едно поколение годишно. Зимните месеци прекарва най-вече като ларва в житните посеви, но там могат да бъдат намерени и възрастни насекоми. Последните продължават да се хранят и да снасят яйца на следващата година. През пролетта ларвите се изхранват до средата на май. Към края на месеца се образуват какавидите, поместени в почвени камерки, разположени на дълбочина до 20 см.
След около две седмици излизат бръмбарите от новото поколение, които са разпространени до късна есен. През нощните часове се покачват по житните стръкове и се хранят със зърната във фази млечна и восъчна зрелост. Вредата идва и от оронването на зърната. С настъпването на деня възрастните се укриват. През горещините те изпадат в състояние на покой (лятна диапауза). За своя живот възрастният бръмбар унищожава до 60 зърна. В ранна есен стават отново активни и тогава идва чифтосването.
Женските сннасят яйцата на дълбочина до 5 см. Често женските предпочитат да снасят в места, където расте пиреят. Яйцеснасянето е продължително. Излюпването на ларвите започва след 15 – 20 дни. Ларвите се крият в издълбани от тях гладкостенни галерии, достигащи 40 см дълбочина. Излизат през нощта за хранене. Вредата идва от унищожаването на младите кълнове и поници. Повредите личат добре, защото от листната пластинка остават само жилките. Листата покафеняват, изсъхват и изглеждат като кълчища. Много от нападнатите растения загиват. При каламитет посевите силно оредяват и даже се откриват оголени участъци.
Към семейство Бегачи (сем. Carabidae) спадат още Голям житен бегач (Zabrus spinipes) и Балкански житен бегач (Zabrus balkanicus). Двата вида имат сходна биология с обикновения бегач.
Предотвратяването на щетите от вредните бръмбари изисква добра агротехника. Обработката на почвата, редуването на културите и пространствената изолация влошават условията за жизнения кръговрат на вредителите и съответно за нарастване на тяхната плътност в посевите. Обследването на есенниците трябва да установи каква е плътността на вредителите и съответно да бъде подаден сигнал за употреба на инсектициди. Например при поникване и братене на пшеницата наличието на 3 ларви / м² (при ечемик - 4 / м² ) оправдава употребата на инсектициди. В специализираните източници са посочени моспилан 20 СП - 12.5 г / дка, децис 100 ЕК - 7,5 мл / дка и др. Младите растения могат да бъдат защитени предварително, когато се развиват от обработени с продукти за растителна защита вещества, например форс 20 – 100 мл / 100 кг посевен материал (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
