Синор БГ продължава темата за хоботните бръмбари от сем. Curculionidae с представителите на рода Sitona - S. humeralis и S. longulus. S. humeralis е разпростанен навсякъде из страната. Вреди главно по люцерната, но понякога може да бъде намерен по граха и фия.
Вазрастните индивиди (имаго) имат продълговато тяло. Основният цвят е черен. Елитрите са покрити със светли люспи. По средата от двете страни на шева има кафяво до тъмнокафяво петно с триъгълна форма. Бръмбарите достигат около 5 мм. дължина. Хоботчето е късо и притъпено. Ларвата е бяла, месеста и има червенокафява глава. Дълга е 5 мм. Какавидата е белезникава, дълга 5 мм.
Хоботни бръмбари - вредители по люцерната - втора част
S. humeralis има едно поколение годишно. Презимува като възрастно, ларва и яйце. Бръмбарите избират през зимния покой като скривалища растителните остатъци, бучките пръст и пукнатините в почвата.
Възрастните излизат от покоя рано през пролетта и оплождането започва веднага. Женските снасят яйцата по листата и стъблата на растенията, около кореновата шийка и върху почвата. Плодовитостта през пролетта достига над 1000 яйца, докато през есента спада в рамките 100 - 350. Излюпването става в период от 15 до 45 дни в зависимост от температурните условия.
Ларвите проникват в почвата и стигат до кореновата система. Нагризват главния корен, унищожават странични корени и коренови грудки. Възрастните правят по листата нагризвания с формата на полумесец. Опасни са за младите растения, защото освен котиледоните могат да унищожавт върха на нарастване.
Новото поколение възрастни от снесените през пролетта яйца се появявят в края на юни, а развилите се от презимувалите ларви – в средата на същия месец. Те са активни през нощта. Снасянето на яйцата започва в началото на есента и продължава до настъпването на студовете. Ларвите, излюпени от снесените в началото на есента яйца продължават да вредят по корените, докато настъпи зимното застудяване. Те остават като вреден запас за идната вегетация.
Бръмбарите от вида S. longulus са повсеместно разпространени в страната. Възрастните имат черно тяло, което е покрито със сиви до сивоокафяви люспи. Отличителни за вида са трите надлъжни ивици по преднегръда, който е почти квадратен. Дължината на тялото е около 6 мм.
Ларвата е дъговидна. Главата е кафява, месеста и няма крака. Дълга е около 7 мм. Яйцата са елипсовидни и менят цвета си от жълтеникав в началото до блестящо черен. Какавидата е белезникава с дължина около 6 мм.
Видът S. longulus има едно поколение годишно. Вреди главно по люцерната и по-рядко по детелината. Зимува ларвата по корените на растенията. Напролет ларвите продължават храненето, при което нагризват централния корен, унищожават страничните корени и кореновите грудки.
Какавидирането започва от края на пролетта и продължава до средата на лятото. В края на юни излизат бръмбарите от новото поктоление. Тяхното поведение е сходно с това на S. humeralis. Половата зрелост настъпва след около месец. Оплодените женски снасят по листата и стъблата на растенията гостоприемници. Яйца могат да бъдат открити около кореновата шийка и по почвената повърхност в близост до растението. Плодовитостта се движи в широки граници от 100 до 1000 яйца. Важно условие за жизнеността на ларвите от новото поколение е почвената влага. При засушаване яйцата и ларвите загиват.
Новите ларви навлизат в почвата и достигат централния корен. При храненето го нагризват. Допълнителната вреда от тях е унищожаването на страничните корени. Храненето продължава до настъпването на зимните студове. Повредените растения имат потиснат растеж и изостават в развитието си. Отличават се с по-тънко стъбло и по-малко листа. Раните, нанесени от хранещите се ларви, са вход, през който причинители на болести могат да навлязат в растението.
Към рода Sitona спадат S. cylindricollis, S. flavescens, S. hispidula и др.
Предотвратяването и намаляването на щетите от хоботните бръмбари изисква прилагането на висока агротехника. При добър хранителен и воден режим растенията растат буйно и са по-устойчиви на вредителите. При организацията на площите трябва да бъде спазвана пространствена изолация между новозасятата и старата люцерна. Пръскането на посевите за семе трябва да става седмица преди цъфтежа, за да бъдат предпазени пчелите, примавани от появилите се цветове. Коситбата на детелината за сено трябва да става на височина около 7 см по време на бутонизацията. При висока плътност на вредителите и големи масови поражения на културните растения в тях може да се наложи разораване на нападнатите площи.
Употребата на инсектициди е насочена към възрастните преди снасянето на яйцата. При висока плътност третирането може да бъде повторено заради усилено хранене. Изборът на препарати зависи не само от тяхната ефикасност, но и от карантинния им срок. Желателно е за пръскането да бъде привлечен за съвет специалист по растителна защита.
(Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
