Всеизвестно е, че калинките са хищни насекоми, които намаляват числеността и и плътността на вредителите по културните растения. В различни издания, включително и електронни, има добри илюстрации за ползата от калинките. Те са бръмбарчета от семейство Coccinellidae, като най-известната е седемточковата калинка Coccinella septempunctata.
Специалистите са установили, че сред представителите на семейството видът Subcoccinella vigintiquatuorpunctata (двадесет и четири точкова) е вредител по редица културни растения, но най-вече от семейство „Бобови“ (люцерна и фий), а също по захарното цвекло. Може да бъде открит по обикновената лобода, паламидата и др.. В нашата страна е разпространена навсякъде, но по-масова поява е наблюдавана в Североизточна България.
Възрастното насекомо има изпъкнало елипсовидно тяло с дължина до 4 мм. От горната страна полусферата е кафява с червен оттенък. Възможно е и по-светло оцветяване, но отличителни за вида са черните петна върху твърдите крила (елитри). Петната са 24 на брой, но понякога се сливат. При S. vigintiquatuorpunctata са открити индивиди без петна.
Яйцето е лимонено жълто с конусовидна форма. Достига 1,5 мм дължина. Ларвата е жълтопепелява. По тялото си има израстъци, разклонени като бодилчета. В края на развитието си ларвата може достигне 4,5 мм. Тя какавидира в мястото на хранене по горната страна на листата. Какавидата е пепелявожълта, дълга около 3,5 мм.
Видът има три поколения годишно. Зимуват предимно възрастните от третото поколение. При неблагоприятните зимни условия насекомите могат за бъдат открити под растителните остатъци в люцерновите площи, под камъни или плитко в почвата около корените на растенията. Част от бръмбарите се преместват в необработени площи, други отлитат до покрайнините на близки гори.
Презимувалите насекоми се активизират през първата половина на април, когато средната дневна температура достигне 12 градуса по Целзий. При повратно застудяване бръмбарите се укриват под растителните остатъци. При хубаво време се хранят, изгризвайки горния епидермис и паренхима под него. При това правят тесни и дълги ивици върху листната пластинка. При масово нападение вредителите унищожават цялата пластинка, а после се прехвърлят на стъблата. По тях изгризват тесни надлъжни ивици.
След седмица до десет дена усилено хранене започва чифтосването на възрастните. Оплодените женски снасят 50 – 60 яйца по горната страна на листата. Излюпването става в зависимост от температурата на въздуха. В границите 15 ºС - 26 ºС е отчетен период от 19 – 5 дни.
Ларвите се хранят най-вече през деня. Те, както и възрастните, унищожават горния епидермис и паренхима между жилките на петурата. Тази повреда е известна като скелетиране. При храненето ларвите не поглъщат цялата растителна маса. Част от нея след изсмукване на сока оставят по повърхността на листата, които покафеняват.
В края на юни се появяват бръмбарите от новото поколение. Те живеят от месец и половина до два месеца. Ларвите от това поколение завършват развитието си за около 20 дни. В края на юли излизат бръмбарите от второто поколение, а третото в края на август и началото на септември. В зависимост от условията в края на лятото и началото на есента възрастните насекоми се укриват в местата за презимуване през първата половина на октомври.
Предотвратяването на щетите от S. vigintiquatuorpunctata включва коплекс от мерки. На първо е грижата за люцерната, която подхранена и напоявана понася по-леко щетите от насекомите. При висока плътност на вредителя е наложителна употребата на инсектициди или по-ранна коситба при невъзможност за употреба на химически ПРЗ. Ефикасността на инсектицидното третиране е по-голяма, когато са атакувани презимувалите възрастни преди снасянето на яйцата. При висока плътност може да се наложи пръскане и срещу останалите поколения. Желателно е употребата на ПРЗ да стане след консултация със специалист по растителна.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
