На 24 януари тази година Министерският съвет излезе с обстоен доклад за причините, довели до огромните диспропорции в работните заплати на държавните служители в различните подразделения на министерства, агенции, комисии и други институции в държавата. Тези разлики изпъкват особено силно след 2016 г., когато минималната работна заплата в държавната администрация е изравнена с минималната заплата за страната. Историческият преглед преди тази година показва, че първоначално (след 1990 г.) минималната заплата е била не по-малка от трикратния размер на минималната работна заплата за страната, а през 2003 г е направено изменение, съгласно което минималната заплата за държавен служител се определя ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година. Даден е и пример за съотношението на минималната работна заплата за страната (МРЗ) спрямо минималния размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител. Така през 2004 г., когато при минимална заплата за страната от 120 лв. минималната заплата на държавните служители е изчислена на 210 лв., а от 1 януари става 228 лв. През следващата година, когато минималната заплата става 150 лв., най-ниското заплащане за най-ниската длъжност се качва на 236 лв.
Всичко това води до натрупване на проблеми при определянето на заплатите за различните пет групи нива на държавната администрация. Затова и в началото на тази година МС решава, че е крайно необходимо да се обмисли възможността за цялостна промяна в модела на заплащане в дългосрочен план, с оглед преодоляване на изкривяванията и формираните дисбаланси, както между администрации от един и същи вид, така и между служителите на едно и също ниво в отделните администрации.
За да се пристъпи към такава промяна и тя да бъде ефективна, следва да са налице две задължителни предпоставки:
1. Наличие на информационна система, която да гарантира достоверност, пълнота и актуалност на данните за възнагражденията в държавната администрация и
2. Да се извърши задълбочен анализ на прилагането на съществуващия модел, базиран на данни, с участието на всички администрации.
Ще дадем само няколко примера, доказващи огромните разлики между чиновници, които би трябвало да имат еднакво заплащане, но анализът опровергава съществуващата практика.
В пета група, която включва 166 администрации, както и териториалните звена на Българската агенция по безопасност на храните, Националния статистически институт, Държавен фонд „Земеделие, Министерство на вътрешните работи (МВР) и др., процентното отклонение в заплащането варира между 67 и 68 % в някои от областните дирекции на „Земеделие“ до 137% в териториалните звена на МВР. В тази група си струва да се отбележи и фактэт, че се наблюдават сериозни разлики в администрациите от един и същи вид. Примерно, в областните дирекции на фонд „Земеделие“ - ако процентното отклонение при заплащането на чиновниците от един и същи ранг в русенската областна дирекция на „Земеделие“е 85,02%, то в областната дирекция в Благоевград е едва 67,11%, т.е. имаме разлика от 20 % в заплатите между две еднакви администрации.
Значителни разлики има и при регионалните дирекции по горите (РДГ) – от 121,05% при РДГ- Стара Загора до 90,54% в РДГ- Ловеч, или разликата в заплатите е с цели 30%.
Диспропорции има и в заплащането на новоназначени служители и експерти с над 10-годишен стаж, като разликата в заплащането на едните и другите все повече се топи през годините. Ще припомним, че именно след 2015 г. на ръководни длъжности в министерства и ведомства започнаха да бъдат назначавани така наречените "калинки" - млади експерти без опит и достатъчно висока професионална квалификация, чието заплащане е значително над нивата на доказали се експерти.
Очаква се работата по новата методика да продължи и по време на служебното правителство, а и от следващия редовен кабинет, тъй като поради тези диспропорции напрежението между служителите в държавната администрация продължава да расте.
