Късното засаждане на лук през май, тъй като обикновено той се сади в края на зимата или началото на пролетта, има всички шансове за успех. Важното е да извършване поредните дейности в правилната им последователност. Лукът се засажда на открито в обикновени, а не на високи лехи. Понякога и дребните неща, на които не обръщаме достатъчно внимание, могат да ни бъдат полезни.
Три основни съвета ще ни помогнат да отгледаме лук по лесен начин.
1.Когато купуваме посевен материал, винаги трябва да се уверим, че той е здрав и не съдържа патогени, причинители на болести.
През май почвата е достатъчно затоплена и подсушена и рискът от загниване поради студена и влажна почва е понамалял. Въпреки това, особено ако имаме съмнения или засаждаме на старо място, необходимо е да третираме с БАВИСТИН 50 ВП или друг подходящ фунгицид. По този начин ще осигурим допълнителна гаранция за добър сезон на лука.
2. Ако имаме избор, добре е да засадим лука в най-слънчевата част на градината, като отделим време и подготвим лехите предварително. Лукът обича много топлина и светлина, както и плодородна почва.
При подготовката на почвата първо трябва да отстраним всички плевели, камъни и растителни остатъци, а след това да я покрием с около 2 см добре угнил оборски тор или компост, който не съдържа торф. Добавяме комплексен тор според указанията на производителя, смесваме и прекопаваме , но така, че хранителните вещества да останат в горния слой на почвата, защото ще засадим лука плитко.
Изравняваме с гребло, като целта е рохкава почва, в която лесно можем да засаждаме лука. Отделянето на достатъчно време за подготовка е ключът за добра реколта.
Редовете се разполагат на разстояние 30 см един от друг, а лукът се засажда на отстояние 10-15 см.
Почвата е достатъчно рохкава, което позволява ямките за засаждане на арпаджика да са достатъчно големи, за да влезе в тях, но достатъчно малки, така че горната част на луковицата все още да се вижда. Ако засадим по-дълбоко, тогава вероятността от загниване е голяма, защото листата ще задържат пръст и вода. Другата причина за плитко засаждане през май е, че вместо едри луковици, могат да се развият цветоноси.
Сухата почва в лехите трябва да се полее, защото в началото няма корени, а това трябва да се повтаря всеки път, когато повърхностният слой на дълбочина 3-5 см изсъхне.
3. Използване на компост и компаньони
Ако засаждаме лук през месец май, добре угнилият компост е продуктивен фактор не само при подготовката на почвата, но и след приключване на засаждането. Тънкият слой компост ще помогне да се предпази почвата от пресушаване (лукът е култура, много чувствителна към суша), а също създава благоприятни условия за растенията компаньони, засадени в междуредията.
Листата на лука не са „разперени“ и не могат да засенчват почвата, както и да се конкурират с плевелите. Тази задача могат да изпълняват зелените компаньни, растящи между редовете. Можем да изберем салати или листно цвекло (манголд). Манголдът има дълбоки корени и черпи влага от по-дълбоките слоеве, като с листата си запазва почвата влажна, от което има нужда лукът, чиито корени са разположени плитко. Салатите имат способността да освобождават хранителни вещества в почвата, а след отрязването им можем да оставим корените в земята, да досипем компост и да засадим нова партида. Засаждането на компаньни е полезно и продуктивно при по-късното засаждане на лук.
