Според годишния индекс на сухотата в България, който климатолозите изследват активно от средата на миналия век, страната ни е далеч от държавите с високи водни залежи, което се дължи не само на географското ни разположение, но и на климатичните промени в световен мащаб. На среща с експертите в областта на метеорологията професор Емил Гачев от БАН и д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Швейцария направиха детайлен анализ за опасностите, които крият ограничените водни ресурси на България. На фона на глобалното затопляне експертите предричат влошаване на тези запаси, което силно ще застраши икономическата стабилност на държавата. Затова те призовават към активни действия, така че разписаните в националните документи за борба с климатичните промени мерки да станат реалност. Защото по водни запаси България се намира в жътлата зона, където са държавите с икономически воден дефицит.
Според оценката на ООН годишният воден ресурс на страната е около 100 млрд. кубически метра, голяма част от него обаче не се задържа на нашата територия, а се оттича през реките Дунав, Марица, Тунджа извън пределите на България. Затова и реално водните запаси варират от 10 до 30 милиарда куб. м, в зависимост дали годината е валежна или суха, посочи проф. Гачев. Дъждовете в Европа са силно зависими от топлото течение Гълфстрийм, но тъй като България е отдалечена от Атлантическия океан навътре в сушата, затова и у нас те все по-трудно достигат до източните райони на страната, обясни и д-р Валентин Симеонов. Реално годишните валежи над страната ни са около 600-700 милиметра, което ни поставя в така наречената „валежна сянка“, посочи и проф. Гачев. Именно това обяснява и зачестяването на слабите валежи в житницата на страната.
Световните научни изследвания върху циркулацията на водните течения в океаните сочат, че след 50 години Гълфстрийм може дори да изчезне. От друга страна влиянието на Беломолското течение, което също благоприятства за валежите над страната, няма толкова съществена роля като ветровите циркулации от Север и Запад. То обхваща основно Родопите, докато сушата все по-трайно се намества в останалите Североизточни райони. (На картата по горе ясно се виждат зоните без валежи, които започват от Пловдивско, минават през Ямболско, Сливенско, Карнобатско, Бургаско, Добричко, Силистренско и продължават с тънка иница покрай Дунав до Видин).
Именно затова България спешно трябва да въведе програми за икономии на водните ресурси, както в Гърция вече го правят от десетилетия. Що се отнася до селското стопанство, напоителната мрежа в южната ни съседка осигурява 95% ефективност. Процент, за който на този етап у нас можем само да мечтаем.
Другото важно условие е свързано опазването на горите, защото те „привличат“ дъждовете и чрез тях се осигурава живителната влага навсякъде на планетата. „Нямаме ли гори, нямаме влажност!“, категоричен е д-р Симеонов. Затова и тяхното опазване трябва да се върне като подход преди 90-те години на миналия век, когато страната ни се славеше с високата степен на защитеност. Безогледната сеч в райони от Стара планина, Рила и някои от по-ниските планини в България също не дава надежди, че държавата има ресурс да прилага опазването, познато от миналия век. Дават се пари за залесяване, но то е недостатъчно да възстанови унищожените български гори.
Към този момент България няма никаква материална подготвеност да се справя с другия огромен проблем в горите - летните пожари. В Гърция например, където всяка година биват изпепелявани огромни площи, разполагат с цели 16 самолета. У нас, техническото съоръжение на горските и на пожарнит екипи е доста семпло. В същото време високите летни температури през последните години често предизвикват самозапалзвания на горите, като в Амазония през 2023 г., когато за първи път е имало около 3 хиляди подобни пожара. При тези темпове на изсичания и на палежи в горите след 50 години планетата може остане без Амазония, пророкуват експерти.
От изключителна важност за българската икономика са инвестициите в нови технологии, които биха позволили на бизнеса да използва далеч по-ефективно наличните, макар и ограничени водни ресурси, смятат учените. До голяма степен това се отнася за родното селско стопанство, което потребява една трета от запасите на вода в страната и подобно на гръцките фермери отдавна трябваше да прилага иновативни способи за икономично и ефективно използване на живителната вода (H2O).
Съветите на учените са за икономично използване на дъждовните води, защото на този етап то почти не се прилага в нашите земеделски стопанства. В тази насока е важно да започне и съответното обучение на фермерите. Стимул за тях биха били европейските и национални субсидии, които да се отпускат на стопани, доказали, че прилагат икономично водните ресурси. Иновативен модел е и повторното използване на отпадните води за нуждите на селското стопанство. Друг тип инвестиции са за изграждане и на пречиствателни съоръжения.
Спешни мерки се налагат и по отношение на загубите на питейна вода от ВиК дружествата, които в България са огромни – течовете по мрежата са между 55 и 60% от водата. Затова и кметовете са длъжни да инвестират във водните цикли на населените места, защото липсата на инвестиции поставя в критично положение три от големите градове в страната – Габрово, Търговище и Сливен, припомни проф. Гачев.
Съхраняващи съоръжения срещу загубите на вода при поройни валежи са и така наречените „наводняеми зони“ като например пресъхващи стари язовири, в които дъждовната вода може да се събере. При пороя край Царево през есента на миналата година например подобни зони са съхранили дъждовните запаси. Тук обаче има друг проблем - с незаконното застрояване на сухите дерета, но задължително за него трябва да има строги наказания. Проблемът с почитстването на речните корита също не е решен. Зачестяващите поройни дъждове отнасят и хумусния слой на почвата, което е друг проблем, особено в горите. Затова борбата срещу незаконната сеч трябва да стане непримирима, ако искаме до 50 години България да не се превърне в пустиня, защото към този момент тя е сред държавите, намиращи се под "воден стрес", е изводът на експертите.
Екатерина Стоилова
