Това насекомо е пеперуда, която с разперени крила достига около 1,3 см. Предната двойка има пепеляв до кафеникав цвят. Характерни са напречните ивици и белите петна в задния край на крилото. За задния чифт със сребрист цвят са характерни ресните.
Яйцето е бобовидно, млечнобяло и на дължина стига до 0,5 мм. Гъсеницата е резедава с тъмна глава. По тялото и има червеникави брадавички. Какавидата е тъмнокафява с белезникави петна в задната част. Дълга е до 7 мм. Поместена е в рехав сивкав пашкул.
Луковият молец (Acrolepia assactella) e разпространен повсеместно в България. Напада праза, чесъна и кромида за прясна консумация, както и растенията за получаване на семена.
Голям луков листояд и луков скритохоботник
Вредителят има две поколения за година. Характерно за него е, че развитието му се задържа в хладно и дъждовно време. Зимуват възрастните, скрити в растителните остатъци. Могат да бъдат открити и под навеси в близост до производствените площи. Летежът на първото поколение става в края на пролетта и началото на лятото. Пеперудите летят нощем, а през деня се крият от долната страна на листата. Оплодените женски снасят яйцата единично по перата и съцветията на лука. Гъсениците се излюпват след седмица. Хранейки се, те прогризват отвори в листата и цветоносите. При това навлизат във вътрешността. Повредата е характерна и може да бъде оприличена на вълниста ивица. Изяден е паренхимът, докато горният епидермис остава незасегнат. Гъсениците реагират на движения, които възприемат като заплаха, с бързо спускане по копринена нишка до повърхността на почвата, където се вцепеняват както мъртви. Развитието завършва след около две седмици.
Какавидата е поместена в копринено пашкулче, което е близо до гостоприемника или някакво близко плевелно растение. Какавидният стадий продължава около десет дена. Част от какавидите остават да зимуват. Пеперудите от новото поколение летят в средата на лятото. Гъсениците от новото поколение нападат културните растения през втората половина на лятото. Най-уязвими са по-слабите растения.
Предотвратяването на щетите от молеца е възможно чрез комплекс от мероприятия. На растенията трябва да бъдат осигурени вода и хранителни вещества, за да растат силни и да не изостават в развитието си. Обработката на почвата и унищожаването на растителните остатъци се отразява неблагоприятно върху популацията на насекомото. Установено е, че при отглеждане на праз заедно с моркови, мириз мата на последните отблъсква луковите молци и намалява сна сянето на яйца върху гостоприемника.
На пазара за селскостопанска техника и материали за производството могат да бъдат намерени защитни мрежи. Покриването на засадената площ пречи на пеперудите да снасят яйцата върху луковите. Мрежите трябва да бъдат опънати веднага след засаждането. Това става върху скеле, за да има простор за нормалното протичане на вегетацията. Освен това минаващият под мрежата въздух няма да позволи прегряване и запарване на растенията.
Употребата на инсектициди е оправдана, когато са нападнати над 5% от растенията. Проследяването на летежа на пеперудите става със специални уловки, примамващи със светлина или особени вещества известни като феромони. Ефикасни са инсектицидите, съдържащи делтаметрин, ламбда-цихалотрин и др.. Предвид особеностите на листната тъкан при луковите към работния разтвор е добре да бъде прибавян прилепител. За биологична борба подходящ е агентът Bacillus thuringiensis.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
