През 2025 година 5 на сто от българските животновъди, които отглеждат стадата си в близост до националните паркове, няма да могат да ги качват на голяма надморска височина поради „установени щети върху тревните съобщества в тези защитени територии“. Това е записано в екологичен доклад от есента на 2023 г., изготвен от Министерството на околната среда и водите, по поръка на Министерството на земеделието и храните, от който се разбира, че от следващата година ще бъде забранено качването на едри преживни животни на височина над 1 500 м в „Централен Балкан“ (Стара планина) и над 1 800 м - в „Рила“ и „Пирин“.
Срещу това решение обаче се надигнаха стотици животновъди, чийто поминък от години се развива в трите планини и за които мярката пасторализъм даде възможност да развиват стопанствата си и да опазват старите български породи говеда. По тяхна инициатива и с помощта на депутати проблемът беше дискутиран днес на съвместно заседание на двете комисии – по земеделие и по околна среда, като целта е до следващата година законодателната и изпълнителна власт да намерят общо решение в защита на и без това малкото останали животновъдни стопанства в страната.
На въпроса на фермери дали е възможно тази мярка да остане да се прилага в досегашния й вид, екоминистърът Юлиян Попов обясни, че практически и правно е невъзможно екологичната оценка на Стратегическия план за развитие на селските райони да бъде променен, защото решението за изтеглянето на едрите преживни животни е взето въз основа на научните анализи от доклада на Екологичния съвет към МОСВ.
Земеделският министър Кирил Вътев обаче припомни колко важно е на фона на демографската криза в страната да бъде запазено всеки един жизнеспособен бизнес, каквото е животновъдството. Според него е важно да се въведе постоянен мониторинг на пашуващите животни и в тази връзка министерството работи по създаването на нова идентификационна електронна система, при която държавата ще следи животните не само чрез ушните марки. „В момента правим инвентаризация на животните в сега съществуващата система на БАБХ ВеТИС“, посочи Вътев. Изразявайки надежда, че държавата би могла чрез постоянно наблюдение да контролира процесите. Така че до 2025 г. да бъде направено нова екологична оценка на въздействието на това пашуване върху природните паркове.
Фермер от Сапарева баня, който отглежда автохтонни породи говеда, също настоя държавните институции да упражняват контрол над пасторализма, защото в практиката се стига до случаи, при които фирми от други райони на страната сключват договори за паша в националните паркове, но „горе в планината ние не виждаме техните животни“. Очевидно добре познатите схеми с виртуалните животни, които се заявяват само, за да бъдат получавани субсидии, действат и при пасторализма. Това обаче рефлектира негативно върху бизнеса на местните животновъди, които вместо да качват целокупно стадата си в Пирин и Рила, с новите промени пашуването ще бъде възможно само за 30% от стадата им. От МОСВ отрекоха парковите служители да допускат подобни нарушения.
Представителите и на двете министерства бяха категорични, че трябва да се намери баланс в прилагането на тази екологична мярка. Ще припомним, че през 2023 г. по интервенцията за пашуване – Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП), са кандидатствали едва 1 464 животновъди.
